Фотинища: Разлика между версии

В 15 век в ''Хотонище'' са отбелязани поименно 77 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> Първото споменаване на селото е в документи от 1445 година под името Хтунища. В документи от 1530, 1545 и 1564 се споменава като Хотунища, а в 1568 като Хотонища. Името най-вероятно произлиза от лично име - според [[Любица Станковска]] ''Хотун'', а според [[Йордан Заимов]] ''Фотин''.<ref>Станковска, Љубица. Топонимски варијации во Костурско-Леринската област, в: Македонските дијалекти во Егејска Македонија, Скопје, 1994, стр. 243.</ref> Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишчи'', който произхожда от личното име ''Фотин'' или по-вероятно от първоначалното ''Хотинишчи'' от личното име <nowiki>*</nowiki>''Хотин'' или <nowiki>*</nowiki>''Хотынъ'', като началното ф се дължи на народна етимология от гръцкото ''φως'', ''светлина''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 182.</ref>

 

 

В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Фотинища (''Photinischta'') е посочено като село в Костурска каза с 30 домакинства и 100 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref>