Уикипедия

Набуко (газопровод): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
[[FileФайл:Nabucco West Route.jpg|thumbмини|400px400п|Карта на проекта за газопровод „Набуко Запад”]]
[[FileФайл:Nabucco Gas Pipeline-en.svg|thumbмини|400px400п|газопровод Набуко)]]
„'''''Набуко-Запад'''''“ е името на бъдещ газопровод (наричан още турско-австрийски газопровод), който ще пренася [[природен газ]] от турско-българската граница до [[Австрия]] през територията на [[България]] (424 км), [[Румъния]] и [[Унгария]]. Това е модификация на оригиналния проект за тръбопровода Набуко, който е трябвало да преминава от Ерзурум в Турция до Баумгартен ан дер Март в Австрия. Целта на газопровода „Набуко“ е да диверсифицира доставчиците на природен газ и маршрутите за доставка за Европа, като по този начин намали зависимостта на континента от руските енергийни доставки. Първоначалният проект е подкрепен от няколко страни членки на [[ЕС]], както и от [[САЩ]], и се разглежда като конкурент на проекта „Южен поток“. Главният доставчик се очакваше да бъде Ирак, с потенциални доставки от [[Азербайджан]], [[Туркменистан]] и [[Египет]].<ref>Nabucco venture sees Iraq as top supplier</ref> Основните доставки за „Набуко-Запад“ ще се осъществяват от находището „Шах Дениз“ чрез планувания Трансанадолски газопровод.▼
 
„'''''„Набуко-Запад“'''''“ е бъдещ газопровод, наричан още Турско-австрийски газопровод), за пренос на [[природен газ]] от турско-българската граница до [[Австрия]] през територията на [[България]] (424 км), [[Румъния]] и [[Унгария]].
Газопроводът ще бъде с обща дължина 1329 км.<ref name=bbc1>{{cite news | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/5121394.stm | title = Nabucco gas pipeline is approved | publisher = BBC News |date = [[27 юни]] [[2006]] | accessdate = 2007-11-10}}</ref> Предвиденият годишен капацитет е 10 до 23 млрд. кубически метра газ. След стартирането на алтернативния руски проект [[Южен поток]] се очаква бързо развитие и по този мегапроект.▼
 
▲„'''''Набуко-Запад'''''“ е името на бъдещ газопровод (наричан още турско-австрийски газопровод), който ще пренася [[природен газ]] от турско-българската граница до [[Австрия]] през територията на [[България]] (424 км), [[Румъния]] и [[Унгария]]. Това е модификация на оригиналния проект за тръбопровода Набуко„Набуко“, който е трябвало да преминава от Ерзурум в Турция до Баумгартен ан дер Март в Австрия. Целта на газопровода „Набуко“ е да диверсифицира доставчиците на природен газ и маршрутите за доставка за Европа, като по този начин намали зависимостта на континента от руските енергийни доставки. Първоначалният проект е подкрепен от няколко страни членки на [[ЕС]], както и от [[САЩ]], и се разглежда като конкурент на проекта „Южен поток“. Главният доставчик се очакваше да бъде Ирак, с потенциални доставки от [[Азербайджан]], [[Туркменистан]] и [[Египет]].<ref>Nabucco venture sees Iraq as top supplier</ref> Основните доставки за „Набуко-Запад“ ще се осъществяват от находището „Шах Дениз“ чрез планувания Трансанадолски газопровод.
Подготовката на този проект започва през 2002 г., а на 13 юли 2009 г. основните страни - участници в „Набуко“ - Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия, подписват междуправителствено споразумение в Анкара в подкрепа на проекта. Проектът се осъществява от компанията Nabucco Gas Pipeline International GmbH, учредена през 2004 г. във [[Виена]]. В момента акционери в компанията са:▼
 
▲Газопроводът ще бъде с обща дължина 1329 км.<ref name=bbc1>{{cite news | url = http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/5121394.stm | title = Nabucco gas pipeline is approved | publisher = BBC News |date = [[27 юни]] [[2006]] | accessdate = 2007-11-10}}</ref>. Предвиденият годишен капацитет е 10 до 23 млрд. кубически метра газ. След стартирането на алтернативния руски проект [[Южен поток]] се очаква бързо развитие и по този мегапроект.
 
▲Подготовката на този проект започва през 2002 г., а на 13 юли 2009 г. основните страни - участници в „Набуко“ - (Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия,) подписват междуправителствено споразумение в Анкара в подкрепа на проекта. Проектът се осъществява от компанията Nabucco Gas Pipeline International GmbH, учредена през 2004 г. във [[Виена]]. В момента акционери в компанията са:
* [[OMV]] ([[Австрия]])
* [[FGSZ]] ([[Унгария]])
Line 23 ⟶ 26:
 
==Мотивация==
 
Проектът „Набуко“ е подкрепен от Европейския съюз и САЩ. В програмата за трансевропейските енергийни мрежи (TEN - E), газопроводът „Набуко“ е определен като проект от стратегическо значение. Една от целите на проекта е да подобри достъпа на Европейския съюз до източниците на природен газ в региона на Каспийско море и Близкия изток. Проектът е задвижван от намерението на Съюза да диверсифицира своите текущи енергийни доставки и да се намали зависимостта си от руските енергийни доставки (Русия е най-големият доставчик на газ за Европа). Една от причините за търсенето на алтернативни доставчици, източници и маршрути са газовите спорове между Русия и Украйна. Освен това, според Европейската комисия, потреблението на газ в Европа се очаква да се увеличи от 502 милиарда кубически метра през 2005 г. на 815 милиарда кубически метра през 2030 г., което означава, че само Русия няма да бъде в състояние да отговори на търсенето.<ref name=nyt221209>
{{cite news
Line 37 ⟶ 39:
 
==История==
 
Подготовки за проекта „Набуко“ започват през февруари 2002 г., когато първите преговори се провеждат между австрийската [[OMV]] и турската [http://BOTAŞ BOTAŞ]. През юни 2002 г. пет компании (OMV от Австрия, MOL Group Унгария, Булгаргаз България, Transgaz Румъния и BOTAŞ от Турция) подписват протокол за намерението за построяването на газопровода Набуко. Протоколът е последван от споразумение за сътрудничество през октомври 2002 г. Името „Набуко“ идва от едноименната известна опера на Джузепе Верди, която петте партньора са слушали във Виенската държавна опера след срещата. През декември 2003 г. Европейската комися отпуска финансиране в размер на 50% от общия размер на предвидените допустими разходи за проучване на възможностите за реализация, включително анализ на пазара, както и технически, икономически и финансови проучвания. На 28 юни 2005 г. от петте партньора в Набуко се подписва договорът за съвместно предприятие. Споразумението на министрите по въпроса за газопровода Набуко е подписано на 26 юни 2006 г. във Виена. На 12 септември 2007 г. Йозиас ван Аартсен е избран от Европейската комисия за координатор на проекта Набуко.<ref> [http://www.euractiv.com/energy/hopes-revived-stalled-nabucco-pi-news-218704 "Hopes revived for stalled Nabucco pipeline"], EurActiv, 18 September 2007.</ref> През февруари 2008 г. немското дружество RWE става акционер в консорциума.<ref> [http://www.upstreamonline.com/live/article1147909.ece "RWE keen on Nabucco supplies"], Upstream Online, 19 October 2007.</ref>
 
Line 71 ⟶ 72:
* [[Трансанадолски газопровод]]
* [[Транс-Каспийски газопровод]]
 
 
{{Транспорт в България}}
 
[[Категория:Газопроводи]]
[[Категория:Енергетика на България]]
[[Категория:ТранспортГазопроводи в БългарияТурция]]
[[Категория:Сгради и съоръженияГазопроводи в България]]▼
[[Категория:Транспорт в Румъния]]
[[Категория:Транспорт в Унгария]]
[[Категория:Транспорт в Австрия]]
▲[[Категория:Сгради и съоръжения в България]]
[[Категория:Сгради и съоръжения в Румъния]]
[[Категория:Сгради и съоръжения в Унгария]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Набуко_(газопровод)“.