Йълдъз Ибрахимова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без изтрита картинка |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
[[Категория:Български певци|Ибрахимова, Йълдъз]]
Притежава уникален гласов диапазон, обхващащ четири октави и перфектна вокална техника. На 10 годишна възраст започва уроци по пиано и солфеж в Детската музикална школа в София, по-късно продължава образованието си в Музикалното училище. Завършила е Теоретичният факултет на Музикалната академия в София, специалност – оперно пеене. Дебютира през 1975 година с джазквартета на Марио Станчев. Йълдъз Ибрахимова е сред изпълнителите, които свободно могат да избират между различни стилове в джаза, класическата музика, спонтанната импровизация или автентичния фолклор. Резултатът е истинска мозайка от непровторими музикални експерименти, които преминават установените рамки, за да докажат, че за изкуството няма граници. Истинско предизвикателство са участията й на фестивалите в Innsbruck (Австрия), Mulhouse (Франция) и Варна (България), където прави вокална соло програма от 90 минути без никакъв музикален съпровод. Гласът й може да бъде чут като съпровод на “златните момичета” на Нешка Робева и в спектакъла й “Двата свята”, както и във филмите “Акатамус” и “Мера Според Мера” (реж. Георги Дюлгеров), “Лабиринти” (реж. Анри Кулев), в много анимационни и документални филми. Йълдъз Ибрахимова не ограничава своите интереси и музикални търсения само в полето на джаз музиката – взема участие в концерти на Студиото за експериментална музика; изпълнява пиеси от Джон Кейдж, навлизайки в територията на модерната авангардна музика; смесва руски цигански романси с класически произведения; балкански и турски фолклор с джаз. През 1998 година е номинирана и печели наградата на турското списание “Jazz” за вокалист на годината. През същата година е удостоена с наградата “Баларт” на сдружение “Българска духовност” за изключителен принос към приобщаването на балканската към световната култура.
| |||