Правителство на Константин Стоилов 3: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
}}
Третото '''правителство на Константин Стоилов''' управлява [[Княжество България]] от края на [[1894]] до началото на [[1899]] година.
По негово време е преодолян [[Българска криза|10–годишният конфликт с Русия]], а [[Фердинанд I|Фердинанд]] е международно признат за български княз. Вътрешнополитическата либерализация след [[Правителство на Стамболов|свалянето на Стамболов]] води до съживяване и укрепване на основните политически партии в Княжеството – [[Либерална партия (радослависти)|Либерална]], [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либерална]] и [[Демократическа партия|Демократическа]], наред с управляващата [[Народна партия]].
Правителството на Стоилов насърчава индустрията и земеделието с данъчни облекчения и кредит, увеличава облагането на вносните стоки и развива мащабно железопътно строителство, но не успява да компенсира нарасналите държавни разходи и изпада в зависимост от чуждестранните (австрийски и френски) кредитори.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7| pages = 132-133, 140-142, 153-155}}</ref>
{{стар стил}}
Line 112 ⟶ 117:
== Събития ==
=== Помирение с Русия и русофилите ===
* 20 декември 1894 – Обявена е частична политическа амнистия за водачите на опозицията. [[Петко Каравелов]] е освободен от затвора, а на [[Драган Цанков]] е позволено да се върне от изгнание. От амнистията са изключени [[Правителство на Стамболов|стамболовите министри]] и офицерите, емигрирали след [[Деветоавгустовски преврат|преврата от 1886 година]].
* 3 юли 1895 – [[Убийство на Стефан Стамболов]].{{hrf|Стателова|1999|140}}
* 2 февруари 1896 – Престолонаследникът [[Борис III|Борис]] е покръстен от [[Католицизъм|католическо]] в [[Православие|православно]] вероизповедание. В отговор [[Руска империя|Русия]] възобновява дипломатическите си отношения с България, прекъснати през 1886 година. [[Великите сили]] признават княз Фердинанд за законен български владетел.{{hrf|Стателова|1999|141}}
Line 134 ⟶ 139:
* 30 юли 1896 – Правителството на Стоилов и международен банков синдикат начело с [[Париба]] сключват „Земеделски заем“. България получава 30 милиона лева (при 5 % лихва) за капитализиране на [[земеделски каси|земеделските каси]], инвестиране в инфраструктурата (жп линиите от [[София]] за [[Каспичан]] и [[Кюстендил]]) и обслужване на стари дългове.{{hrf|Тодорова|2009|58-59}}
* октомври 1896 – Правителството започва „паралелната“ жп линия [[Саранбей]] – [[Пловдив]] – [[Нова Загора]], която трябва да направи търговията в Южна България независима от [[Източни железници|Компанията на Източните железници]]. Проектът засяга интересите на [[Дойче банк]] и [[Париба]], които блокират строежа с финансов натиск върху България.{{hrf|Тодорова|2009|59-62}}
* края на 1896 – Търговски договор с Австро-Унгария урежда двустранния митнически конфликт, въвежда увеличени и специфични мита за австро-унгарските стоки в България.{{hrf|Стателова|1999|153}}
* 6 февруари 1897 – Тръгват първите влакове между [[Перник]] и [[Радомир]]. Линията е част от проекта за свързване на София с Кюстендил и Македония.<ref name="doklad-NVF1912"/>
* 20 февруари 1897 – Открита е жп линията през [[Искърското дефиле]] от София до [[Роман (град)|Роман]].<ref name="doklad-NVF1912"/>
| |||