Костурска българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) кирилско І → латинско I |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
[[Файл:Kastoria Greek Antibulgarian Rally 1904.jpg|дясно|мини|250п|Антибългарски митинг в двора на митрополията в Костур, организиран от [[Герман Каравангелис]], през май 1904 година срещу идването в града на българския битолски митрополит Авксентий<ref>[http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=17&lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&show=1 Συλλογή Φωτογραφιών]</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://grammos-pes.gr/photos/show_panorama/pid/856/allview/0/page/21 | заглавие = Πάρκο Εθνικής Συμφιλίωσης | достъп_дата = 24 февруари 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>]]
В новата българска училищна община влизат Панайот В. Дъмбенски (председател), Бейдов (секретар), Янко Вергов, Кали Сидеров, Марко Чадов и Константин Бояджиев (членове). За училище наемат къщата на Елена Кучомитана в махалата „[[Свети Безсребреници (средновековна църква в Костур)|Свети Безсребреници]]“. В училището има 41 ученици, разпределени в I, II отделение и I клас. По-късно Бейдов е уволнен поради нехайство и Каратанасов сам ръководи костурското училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 17 - 18.</ref><ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45 - 47.</ref>
В 1883 година, атестирани от [[Апостол Грежов]], I клас на костурското училище завършват Димитър Янков Вергов от Костур (по-късно запасен офицер във Варна), [[Иван Шишков]] от [[Здралци]], Козма Темелков от [[Тихолища]] (по-късно търговец в Америка) и Христо Спасов от [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 20.</ref>
| |||