Уикипедия

Франческо Криспи: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
начало
 
Редакция без резюме
Ред 6:
| роден-място= [[Рибера]], [[Кралство на двете Сицилии]]
| починал-дата= [[12 август]] [[1901]]
| починал-място= [[Неапол]], [[Кралство Италия]]
}}
 
'''Франческо Криспи''' ({{lang-it|Francesco Crispi}}) е италиански държавник, един от водачите на [[обединение на ИталияРисорджименто|борбите за обединение]] на [[Италия]] в средата на XIX век, по същото време радетел за [[република|републиканско устройство]], по-късно (от 1887 до 1891 и повторно от 1893 до 1896 година) министър-председател на страната.<ref name="encbrit-crispi">Encyclopaedia Britannica Online: [http://www.britannica.com/biography/Francesco-Crispi Francesco Crispi.] Посетен на 17.07.2015.</ref>
 
== Биография ==
Криспи е роден и израства в [[Сицилия]], където учи право. По-късно се премества в [[Неапол]], където се заема с политика и, недоволен от обществено-политическите условия в [[Кралство на двете Сицилии|Кралството на двете Сицилии]], става републиканец. Участва във въстанието в Сицилия през 1848-1849 година. След потушаването му през 1849 намира убежище в [[Сардинско кралство|Пиемонт]], но четири години по-късно е принуден да бяга и оттам заради подозрения, че е замесен във вълнения в [[Милано]].<ref name="encbrit-crispi"/>
 
След 1853 година Криспи се установява в [[Лондон]] и се свързва с [[Джузепе Мацини]]. Подготвя [[Рисорджименто#Поход на хилядата|„Похода на хилядата“]], в резултат на който през 1860 година [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] завзема Сицилия. Криспи е назначен за министър на вътрешните работи в коалиционнотореволюционното правителство. Заради конфликт с [[Камило Бенсо ди Кавур|Кавур]], премиера на Пиемонт, подава оставка още през същата година, а Сицилиите са анексирани от Пиемонт.<ref name="encbrit-crispi"/>
 
През 1861 година Криспи е избран за депутат в парламента на обединена Италия. Четири години по-късно скъсва с Мацини и републиканците, подкрепяйки монархията. През 1876 година е председател на камарата. В края на 1879 година е закратко министър на вътрешните работи.<ref name="encbrit-crispi"/>
Ред 20:
Идва на власт през август 1887 година, съвместявайки функциите на министър-председател и министър на вътрешните и на външните работи. Провежда либерална реформа, но усилията му да се справи с икономическата криза и бюджетния дефицит са безуспешни. Външната му политика е прогерманска – подновява [[Троен съюз|съюза]] с [[Германия]] и [[Австро-Унгария]], а през 1889 скъсва търговските връзки с [[Франция]]. Пада от власт след неуспешен опит за данъчна реформа.<ref name="encbrit-crispi"/>
 
В края на 1893 Криспи отново става премиер. Второто му управление се характеризира с вътрешни репресии и опити за създаване на колониална империя в Африка, които завършват в началото на 1896 с [[Италианско-етиопска война (1895–1896)|катастрофално поражение]] в [[Етиопия]].<ref name="encbrit-crispi"/>
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Франческо_Криспи“.