Константин Стоилов: Разлика между версии

{{Държавник инфо

|име = Константин Стоилов

|длъжност = [[Министър-председател на България]]

|предшестван от = [[Васил Радославов]]

|наследен от = [[Стефан Стамболов]]

|втори_мандат_наследен от = [[Димитър Греков]]

|роден_дата = [[23 септември]] [[1853]]

|починал_дата = {{дсг|1901|3|23|1853|9|23}}

|портал = Политика

}}

 

'''Константин Стоилов Константинов''' е [[България|български]] държавник, един от ръководителите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]] в борбите срещу [[Търновската конституция]] през първите години на [[Княжество България]]. [[Министър-председател на България|Министър-председател]] през 1887 и 1894–1899 година. Основател и лидер на [[Народната партия]] от 1894 до смъртта си през 1901 година.

 

 

 

 

Стоилов се завръща в България скоро след [[Освобождението]]. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в [[София]], където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в [[Учредителното събрание]], което се събира в [[Търново]], за да изработи конституцията на [[Княжество България]].<ref name="guesheva">Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57-58. В: [http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1284383224.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009]. Посетен на 06.07.2015.</ref>

След избирането на [[Александър Батенберг]] за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880-1883) завежда политическия му кабинет.<ref name="tashev-k.stoilov">{{ташев}}</ref>

 

{{Вижте също|Режим на пълномощията}}

Привърженик на засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права, Стоилов подкрепя суспендирането на [[Търновската конституция]] през юли 1881, като закратко изпълнява длъжността на външен министър в [[Правителство на България (1881–1882)|новото правителство]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 06.07.2015 | pages = 301-302}}</ref> От октомври 1881 до януари 1882 отбива военната си служба във 2-и конен полк, базиран в [[Шумен]]. Излиза в запаса като подпоручик.<ref name="kokerov"/> В края на 1882 година поема отново ръководството на [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] в [[правителство на Соболев|правителството на Соболев]], раздирано от остър конфликт между руските генерали, които държат армията и вътрешното министерство, и министрите-консерватори. Задържа се на поста малко повече от два месеца, принуден от [[Леонид Соболев|Соболев]] да го напусне заради заточаването на [[Мелетий Софийски]].<ref> {{cite book | last = Димитров | first = Илчо | year = 1972 | title = Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. | publisher = Издателство на ОФ | location = София | pages = 149-152}}</ref>

 

През септември същата година Стоилов влиза като [[Министерство на правосъдието на България|министър на правосъдието]] в [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционното правителство]] на либерали и консерватори начело с [[Драган Цанков]]. Подава оставка заедно с останалите консерватори през декември, след като прокарват желаните промени в конституцията.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 40-41}}</ref>

 

След оставката си от кабинета Цанков, Стоилов се оттегля закратко от политическия живот и започва адвокатска практика.{{hrf|Радев|1990|425}} През 1884 година той става действителен член на [[Българското книжовно дружество]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> През същата година е избран за депутат в [[IV Обикновено народно събрание]]. Един от водачите на парламентарната опозиция срещу [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Петко Каравелов]]. Оспорва като нереалистични законопроектите на [[Петко Каравелов|Каравелов]] за финансиране на жп линията Вакарел – Цариброд и експлоатиране на железниците от държавата, приети от мнозинството през януари 1885 година.{{hrf|Радев|1990|440-441}}

 

След избухването на [[Сръбско-българската война]] през 1885 Стоилов е мобилизиран в армията. Участва във войната като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.<ref name="kokerov"/>

 

{{Вижте също|Българска криза}}

На 9 август 1886 година княз Александър е [[Деветоавгустовски преврат|арестуван и изведен насила от България]]. Извършителите на преврата канят Стоилов да влезе в обявеното от тях [[Правителство на митрополит Климент (1886)|правителство]]. Той отказва, но съдейства на Каравелов за преодоляване на конфронтацията между привърженици и противници на Батенберг. В новото [[Правителство на Каравелов (1886)|Каравелово правителство]], което трае само четири дни (12–16 август) Стоилов е министър на външните работи. След краткотрайното завръщане на Батенберг и окончателния му отказ от престола (26 август), Стоилов влиза и в [[Правителство на Радославов (1886–1887)|правителството на Радославов]], като поема министерството на правосъдието.{{hrf|Стателова|1999|91-93}}

През март 1887 заминава отново (този път сам) за Виена. В продължение на два месеца преговаря първо с [[Александър Батенберг|Батенберг]] за завръщането му на престола, а после с [[Фердинанд Сакскобургготски]], [[Йохан Салватор]] и други кандидати.{{hrf|Танкова|1994|119-121}} Резултат от тези преговори е избирането на Кобургския принц за български владетел. След оставката на несъгласния [[Васил Радославов|Радославов]] (юни 1887), Стоилов оглавява [[Правителство на Стоилов (1887)|преходното правителство]], което дочаква пристигането и коронясването на Фердинанд през август.{{hrf|Стателова|1999|103-104}}

 

{{Вижте също|Правителство на Стамболов|Външна политика на Княжество България (1887–1894)}}

Новият княз назначава доскорошния регент [[Стефан Стамболов]] за министър-председател, а Стоилов взима отново министерството на правосъдието. Стоилов съдейства за укрепването на властта на Фердинанд и Стамболов, като в края на 1887 година прокарва рестриктивен закон за печата и закон за изтребление на разбойничеството.<ref name="encbg-k.stoilov"/>

 

В края на 1888 година Стоилов напуска правителството, недоволен от управленските методи на Стамболов и използването на съда за политически процеси.{{hrf|Стателова|1999|108}}

 

{{Вижте също|Правителство на Стоилов (1894–1899)}}

Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 година Стоилов се включва в така наречената „Обединена опозиция“, която разчита на Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894, когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател начело на [[Правителство на Стоилов (1894)|коалиционен кабинет]] от [[Либерална партия (радослависти)|либерали]], [[Народна партия (Източна Румелия)|съединисти]] и бивши [[Консервативна партия|консерватори]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> С част от тези фракции през юни Стоилов създава [[Народна партия|Народната партия]] заедно с печатния ѝ орган – вестник [[Мир (вестник)|„Мир“]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 съставя чисто [[Правителство на Стоилов (1894–1899)|народняшко правителство]] като премиер и министър на вътрешните работи.{{hrf|Стателова|1999|130}}

 

== Личен живот ==

Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref>"Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref>

 

==Бележки==

{{бел2}}

 

{{Пост списък|Министър на външните работи на България|7}}

{{пост списък|Министър на правосъдието на България|9}}

{{пост списък|Министър на правосъдието на България|25}}

{{Пост списък|Министър на външните работи на България|18}}

{{DEFAULTSORT:Стоилов, Константин}}

[[Категория:Министър-председатели на България]]