Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
{{Държавник инфо
|име = Константин Стоилов
|портрет = BASA-568K-2-157-1-Konstantin Stoilov - Dimitar Karastoyanov Foto.jpg
|длъжност = [[Министър-председател на България]]
|мандат_нач = [[28 юни]] [[1887]]
|мандат_край = [[20 август]] [[1887]]
|назначен от = [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|РегентскиРегентския съвет]]
|almaмонарх mater =
|предшестван от = [[Васил Радославов]]
|наследен от = [[Стефан Стамболов]]
|втори_мандат_наследен от = [[Димитър Греков]]
|роден_дата = [[23 септември]] [[1853]]
|роден_място = [[File:Ottoman flag.svg|23px]] [[Пловдив]], [[Османска империя|Турция]]
|починал_дата = {{дсг|1901|3|23|1853|9|23}}
|починал_място = [[File:Flag of Bulgaria.svg|23px]] [[София]], [[Княжество България|България]]
|партия = [[Консервативна партия]] (1879–1884),<br> [[Народна партия]] (1894–1901)
|седалищепрофесия = [[юрист]] • [[политик]]
|бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|у=1|1в=1|2в=1|3в=1|1о=1|2о=1|4о=1|5о=1|6о=1|8о=1|9о=1|10о=1}}}}
|alma mater =
|професия = юрист, [[политик]]
|бележки = {{Скриване||{{Депутат-България|у=1|1в=1|2в=1|3в=1|1о=1|2о=1|4о=1|5о=1|6о=1|8о=1|9о=1|10о=1}}}}
|портал = Политика
}}
{{стар стил}}
 
'''Константин Стоилов Константинов''' е [[България|български]] държавник, един от ръководителите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]] в борбите срещу [[Търновската конституция]] през първите години на [[Княжество България]]. [[Министър-председател на България|Министър-председател]] през 1887 и 1894–1899 година. Основател и лидер на [[Народната партия]] от 1894 до смъртта си през 1901 година.
 
== Биография ==
== Произход и образование ==
=== Произход, образование и ранна работа ===
[[Файл:Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|ляво|200п|мини|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив.]]
Константин Стоилов е роден на [[23 септември]] [[1853]] годинаг. в [[Пловдив]], [[Османска империя]]. Баща му е [[Стоил Константинов]] от [[Стара Загора]], а майка му [[Мария Моравенова]] е от видния копривщенски род [[Моравенови]].<ref name="kokerov">Кокеров, Георги. [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm ''Създател на българската държавност''. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов]. Във: Списание „НИЕ“, 2000 г., №6№ 6. Посетен на 06.07. юли 2015 г.</ref>
 
Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 г. завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]]. През 1877 г. защитава докторат по право в [[Хайделбергския университет]], а след това учи гражданско право в [[Париж]].<ref name="encbg-k.stoilov">Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988 г., с. 461</ref>
Константин Стоилов е роден на [[23 септември]] [[1853]] година в [[Пловдив]]. Баща му е Стоил Константинов от Стара Загора, а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род [[Моравенови]].<ref name="kokerov">Кокеров, Георги. [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm Създател на българската държавност. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов]. Във: Списание „НИЕ“, 2000, №6. Посетен на 06.07.2015.</ref>
 
=== Политическа дейност ===
Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]]. През 1877 защитава докторат по право в [[Хайделбергския университет]], а след това учи гражданско право в [[Париж]].<ref name="encbg-k.stoilov">Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988, с. 461</ref>
==== В Учредителното събрание (1879) ====
 
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|ляво|200п|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]]
== Политическа дейност ==
=== В Учредителното събрание (1879) ===
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|ляво|200п|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879. Стоилов е прав, вторият отляво.]]
{{стар стил}}
 
Стоилов се завръща в България скоро след [[Освобождението]]. От август 1878 е назначен от временните руски власти за член в Пловдивския губернски съд. През януари 1879 се премества в [[София]], където оглавява Софийския губернски съд. В качеството си на негов председател става депутат по право в [[Учредителното събрание]], което се събира в [[Търново]], за да изработи конституцията на [[Княжество България]].<ref name="guesheva">Гешева, Йорданка. Д-р Константин Стоилов в Учредителното събрание на нова България, с. 57-58. В: [http://historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1284383224.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив, 2009]. Посетен на 06.07.2015.</ref>
След избирането на [[Александър Батенберг]] за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880-1883) завежда политическия му кабинет.<ref name="tashev-k.stoilov">{{ташев}}</ref>
 
==== При Режима на пълномощията (1881–1883) ====
{{Вижте също|Режим на пълномощията}}
 
Привърженик на засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права, Стоилов подкрепя суспендирането на [[Търновската конституция]] през юли 1881, като закратко изпълнява длъжността на външен министър в [[Правителство на България (1881–1882)|новото правителство]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 06.07.2015 | pages = 301-302}}</ref> От октомври 1881 до януари 1882 отбива военната си служба във 2-и конен полк, базиран в [[Шумен]]. Излиза в запаса като подпоручик.<ref name="kokerov"/> В края на 1882 година поема отново ръководството на [[Министерство на външните работи и изповеданията|Министерството на външните работи и изповеданията]] в [[правителство на Соболев|правителството на Соболев]], раздирано от остър конфликт между руските генерали, които държат армията и вътрешното министерство, и министрите-консерватори. Задържа се на поста малко повече от два месеца, принуден от [[Леонид Соболев|Соболев]] да го напусне заради заточаването на [[Мелетий Софийски]].<ref> {{cite book | last = Димитров | first = Илчо | year = 1972 | title = Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. | publisher = Издателство на ОФ | location = София | pages = 149-152}}</ref>
 
През септември същата година Стоилов влиза като [[Министерство на правосъдието на България|министър на правосъдието]] в [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционното правителство]] на либерали и консерватори начело с [[Драган Цанков]]. Подава оставка заедно с останалите консерватори през декември, след като прокарват желаните промени в конституцията.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 40-41}}</ref>
 
==== В опозиция (1884–1886) ====
 
След оставката си от кабинета Цанков, Стоилов се оттегля закратко от политическия живот и започва адвокатска практика.{{hrf|Радев|1990|425}} През 1884 година той става действителен член на [[Българското книжовно дружество]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> През същата година е избран за депутат в [[IV Обикновено народно събрание]]. Един от водачите на парламентарната опозиция срещу [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Петко Каравелов]]. Оспорва като нереалистични законопроектите на [[Петко Каравелов|Каравелов]] за финансиране на жп линията Вакарел – Цариброд и експлоатиране на железниците от държавата, приети от мнозинството през януари 1885 година.{{hrf|Радев|1990|440-441}}
 
След избухването на [[Сръбско-българската война]] през 1885 Стоилов е мобилизиран в армията. Участва във войната като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.<ref name="kokerov"/>
 
==== При Регентството (1886–1887) ====
{{Вижте също|Българска криза}}
На 9 август 1886 година княз Александър е [[Деветоавгустовски преврат|арестуван и изведен насила от България]]. Извършителите на преврата канят Стоилов да влезе в обявеното от тях [[Правителство на митрополит Климент (1886)|правителство]]. Той отказва, но съдейства на Каравелов за преодоляване на конфронтацията между привърженици и противници на Батенберг. В новото [[Правителство на Каравелов (1886)|Каравелово правителство]], което трае само четири дни (12–16 август) Стоилов е министър на външните работи. След краткотрайното завръщане на Батенберг и окончателния му отказ от престола (26 август), Стоилов влиза и в [[Правителство на Радославов (1886–1887)|правителството на Радославов]], като поема министерството на правосъдието.{{hrf|Стателова|1999|91-93}}
През март 1887 заминава отново (този път сам) за Виена. В продължение на два месеца преговаря първо с [[Александър Батенберг|Батенберг]] за завръщането му на престола, а после с [[Фердинанд Сакскобургготски]], [[Йохан Салватор]] и други кандидати.{{hrf|Танкова|1994|119-121}} Резултат от тези преговори е избирането на Кобургския принц за български владетел. След оставката на несъгласния [[Васил Радославов|Радославов]] (юни 1887), Стоилов оглавява [[Правителство на Стоилов (1887)|преходното правителство]], което дочаква пристигането и коронясването на Фердинанд през август.{{hrf|Стателова|1999|103-104}}
 
==== При управлението на Стамболов (1887–1894) ====
{{Вижте също|Правителство на Стамболов|Външна политика на Княжество България (1887–1894)}}
 
Новият княз назначава доскорошния регент [[Стефан Стамболов]] за министър-председател, а Стоилов взима отново министерството на правосъдието. Стоилов съдейства за укрепването на властта на Фердинанд и Стамболов, като в края на 1887 година прокарва рестриктивен закон за печата и закон за изтребление на разбойничеството.<ref name="encbg-k.stoilov"/>
 
В края на 1888 година Стоилов напуска правителството, недоволен от управленските методи на Стамболов и използването на съда за политически процеси.{{hrf|Стателова|1999|108}}
 
==== Като министър-председател (1894–1899) ====
{{Вижте също|Правителство на Стоилов (1894–1899)}}
[[Файл:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|дясно|200п|мини|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.]]
Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 година Стоилов се включва в така наречената „Обединена опозиция“, която разчита на Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894, когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател начело на [[Правителство на Стоилов (1894)|коалиционен кабинет]] от [[Либерална партия (радослависти)|либерали]], [[Народна партия (Източна Румелия)|съединисти]] и бивши [[Консервативна партия|консерватори]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> С част от тези фракции през юни Стоилов създава [[Народна партия|Народната партия]] заедно с печатния ѝ орган – вестник [[Мир (вестник)|„Мир“]].<ref name="encbg-k.stoilov"/> Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 съставя чисто [[Правителство на Стоилов (1894–1899)|народняшко правителство]] като премиер и министър на вътрешните работи.{{hrf|Стателова|1999|130}}
 
== Личен живот ==
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]]. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref>"Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref>
 
{{commonscat-inline|Konstantin Stoilov}}
 
==Бележки==
{{commonscat-inline|Konstantin Stoilov}}
{{бел2}}
 
|list1 = {{Пост списък|Министър на външните работи на България|5}}
{{Navboxes
|state = collapsed
|list1 = {{Пост списък|Министър на външните работи на България|5}}
{{Пост списък|Министър на външните работи на България|7}}
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|9}}
{{пост списък|Министър на правосъдието на България|25}}
{{Пост списък|Министър на външните работи на България|18}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=11940057X|LCCN=n/85/293433|VIAF=29862836}}
}}
 
{{DEFAULTSORT:Стоилов, Константин}}
[[Категория:Министър-председатели на България]]
4429

редакции