Джон Шлезинджър: Разлика между версии

От [[1952]] г. поставя късометражни документални филми. През [[1960]] г. режисира документалния филм ''„Terminus“''. Изследва сблъсъка на самотния човек с обкръжаващия го свят — „Начин да се обичаме“ (1962 г.), „Били Лъжеца“ (1963 г.), „Скъпа моя“ (1965 г. ). На тази тема е посветен и най-добрият му филм „[[Среднощен каубой]]“ (1969 г., „Оскар“). Шлезинджър режисира „Денят на скакалеца“ (1975 г.), „Далече„[[Далеч от влудяващатабезумната тълпа“тълпа (филм, 1967)|Далеч от безумната тълпа]]“ (1967 г.), „Неделя, проклета неделя“ (1971 г.), „Маратонецът“ (новела от филма „През погледа на осемте“, 1972 г.), „Маратонецът“ (1976 г.), „Янки“ (1979 г.), „Хофманови приказки“ (1981 г.), „Кошмарната автострада“ (1983 г.), „Мадам Сузацка“ (1988 г.), „Къща в хубав квартал“ (1990 г.), „И небето затихна …“ (1993 г.), „Невинният“ (1993 г.), „Око за око“ (1995 г.), „Почти идеално“ (2000 г.)