Уикипедия

Махатма Ганди: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м + Нормативен контрол
форматиране: 5x кавички, 5x тире, 2x запетая (ползвайки Advisor.js)
Ред 25:
{{Цитат|''На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята''<ref>[http://www.filmstarts.de/produkt/40914,Gandhi.html Gandhi (www.filmstarts.de)]</ref>}}
 
[[Санскрит]]ският термин [[Махатма]] („велика душа“) произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция. С него Ганди е поздравен от поета [[Рабиндранат Тагор]] при завръщането си от [[Африка]] в [[Бомбай]] на [[9 януари]] [[1915]] г.<ref>[http://www.uni-protokolle.de/Lexikon/Mahatma_Gandhi.html Mahatma Gandhi (www.uni-protokolle.de)]; [http://www.gandhiserve.org/gss/chrono.doc Chronologie von Gandhis Leben und Wirken (www.gandhiserve.org)]</ref> Самият Ганди признава в своята [[Моят път към Истината|автобиография]] {{Ref|autobio|1}}, че се счита недостоен за тази титла.
 
== Живот и дейност ==
Ред 31:
[[Картинка:Young gandhi.jpg|мини|Ганди като дете]]
 
Мохандас Карамчанд Ганди се ражда през [[1869]] г. в [[Порбандар]], [[Гуджарат]], като най-малкото от пет деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай. Семейството е заможно и принадлежи към [[каста]]та на търговците [[вайши]]. Баща му заема поста на [[министър-председател]] на Порбандар, а по-късно — – на [[Раджкот]]. И двамата родители са силно набожни [[индуизъм|индуисти]], които се покланят на [[Вишну]], но посещавали и храма на [[Шива]]. Ганди съобщава, че родителите им ги възпитали в толерантност спрямо друговерци<ref>Mahatma Gandhi: ''Mein Leben'', Suhrkamp 1983, S. 32-33</ref> и били вегетарианци.
 
Още като дете Ганди е свидетел на конфликти на баща му с колониалните чиновници в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности — – индуисти, [[Ислям|мюсюлмани]], [[парси (Индия)|парси]] и [[Джайнизъм|джайнисти]].
 
Желанието на Ганди е да следва право във [[Великобритания]]. След дълги колебания семейството приема неговото желание. [[Каста]]та е считала, че в чужбина той няма да може да живее „чисто“. Въпреки че полага клетва, с която се задължава да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.
Ред 53:
Годините в Южна Африка оказват решаващо влияние върху неговата концепция за ненасилие в политическата борба. Ганди бързо установява, че животът като индиец е труден и неприятен. В своята автобиография разказва една онагледяваща история:
[[Картинка:Gandhi costume.jpg|мини|ляво|Ганди като адвокат в Южна Африка (1906 г.)]]
: ''На седмия или осмия ден от моето пристигане аз напуснах Дърбан. За мен беше поръчано място в купе от първа класа. … Служител на железницата влезна в купето и ме попита, дали бих искал легло. Аз му благодарих и той си тръгна. След това в купето влезна мъж, който ме изгледа от глава до пети. Той видя, че съм „цветнокож“ — – това го обезпокои. Той веднага излезе и пристигна след малко с двама служители. В първия момент никой не каза нищо, след това към мен се приближи трети служител и ми каза: „Елате с мен, Вие ще пътувате в багажното отделение“. „Но аз имам билет за първа класа“, отвърнах аз. „Това няма значение. Казвам Ви, трябва да пътувате в багажното.“ „В Дърбан аз седнах на това място и настоявам да остана тук.“ „Не, не можете“, каза служителят, „Трябва да излезете оттук, или ще извикам полиция, за да Ви изхвърлят.“ „Да, направете го“, отвърнах. „Отказвам доброволно да стана.“ Дойде човек от охраната. Той ме хвана под ръка и ме изхвърли. Отказах да пътувам в багажното отделение и влака отпътува.''
 
Повлиян от това преживяване, Ганди започва своята политическа дейност в Южна Африка. Той основава през [[1894]] г. [[Наталски индийски конгрес]] и повежда на [[13 ноември]] [[1913]] г. протестен марш към [[Трансваал]], в следствие на което през [[1914]] г. се приема Закона за подпомагане на индийците. В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствена съпротива, която нарича „сатяграха“. За африканското население не се ангажира по същия начин, а остава през целия си живот концентриран върху индийците.
Ред 64:
 
==== Ролята на Ганди в Първата световна война ====
През април 1918 г., по време на последната част от Първата световна война, вицекралят кани Ганди на военната конференция в Делхи.<ref>[[s:Chronology of Mahatma Gandhi's life/India 1918|Chronology of Mahatma Gandhi's Life:India 1918]] in WikiSource based on the [[s:The Collected Works of Mahatma Gandhi|Collected Works of Mahatma Gandhi]]. Based on public domain volumes.</ref> Може би, за да покаже подкрепата си за империята и да помогне на каузата си за независимост на Индия,<ref name="Recruiting">Gandhi, (1940). [http://wikilivres.ca/wiki/The_Story_of_My_Experiments_with_Truth/Part_V/Recruiting_Campaign Chapter "Recruiting„Recruiting Campaign"Campaign“].</ref> Ганди се съгласява активно да набира индийци за войната.<ref name="wikilivres.ca">Desai, (1930).</ref> За разлика от Зулуската война през 1906 г. и избухването на Първата световна война през 1914 г., когато той набира доброволци за корпуса за Бърза помощ, този път Ганди се опитва да набира участници в бойните действия. През юни 1918 г. в листовка, озаглавена „Апел за записване“, Ганди пише „За да доведем нещата до такова състояние, ние трябва да имаме възможност да се защитим, това е способността да се носи оръжие и да се използва... Ако искаме да изучим употребата на оръжието с възможно най-голяма бързина, то е наш дълг е да се запишем в армията.“.<ref name="CollectedWorks17b">Gandhi, (1965) Collected Works, [http://www.gandhiserve.org/cwmg/VOL017.PDF Vol 17.] Chapter "67„67. Appeal for enlistment"enlistment“, Nadiad, 22 June 1918</ref> Ганди обаче посочва в писмо до личния секретар на вицекраля, че той „лично няма да убие или нарани никого, приятел или враг“.<ref name="CollectedWorks17c">Gandhi, (1965) Collected Works, [http://www.gandhiserve.org/cwmg/VOL017.PDF Vol 17.] "Chapter„Chapter 8. Letter to J. L. Maffey"Maffey“, Nadiad, 30 April 1918.</ref>
 
Кампанията на Ганди за набиране на войници поставя под въпрос последователността му относно ненасилието – както потвърждава приятеля му [[Чарли Андрюс]]: „Лично аз никога не можах да погодя това с поведението му в други отношения, и това е една от точките, в които се озовах в болезнено разногласие.“.<ref name="Andrews2008">Andrews (1930).</ref> Личният секретар на Ганди, ,Махадев Десаи, също признава, че „Въпросът за съответствието между неговото кредо на ''Ахимса'' (ненасилие) и неговата кампания за набиране на доброволци беше повдигнат не само тогава, но е обсъждан и досега.“<ref name="wikilivres.ca"/>
Ред 80:
{{основна|Движение за несътрудничество}}
[[File:Gandhi spinning.jpg|left|thumb|Махатма Ганди преде прежда, снимка от края на 1920 г.]]
През 1920-те години, с Конгреса зад себе си, Ганди вече има основата за започване на движение за несъдействие, ненасилие и мирна съпротива, като неговите „оръжия“ в борбата срещу [[Британски Радж|Британския Радж]]. Широката му популярност сред индусите и мюсюлманите прави ръководството му възможно, той дори убеждава крайната фракция на мюсюлманите да подкрепи мирното несътрудничество.<ref>Roberts, "A„A Review of the Gandhi Movement in India,"“ ''Political Science Quarterly,'' (1923) p. 229</ref> Искрата, която запалва национален протест е гнева към [[Клане в Джалианвал Багх|клането в Джалианвал Багх]] на стотици мирни граждани от страна на британските войници в [[Пенджаб]]. Много британци приветстват действията като необходими за предотвратяването на нов бунт като този 1857 г. – отношение, което кара много индийски лидери да смятат, че Радж се контролира от техни врагове. Ганди разкритикува както действията на Британския Радж, така и ответното насилие на индийците. Той е автор на резолюция, изразяваща съболезнования за британските цивилни жертви и осъждаща бунтовете, която, след първоначалната опозиция в партията, е приета след емоционална реч на Ганди, застъпваща принципа му, че всяка форма на насилие е зло и не може да бъде оправдана.{{sfn|Gandhi|1990|p=82}}
 
След клането и последвалото насилие Ганди се съсредоточава върху спечелването на пълно самоуправление и контрол на всички индийски държавни институции, което скоро кристализира в концепцията ''[[Сварадж]]'' или пълна физическа, духовна и политическа независимост.<ref name="Chakrabarty2008">{{cite book|last=Chakrabarty|first=Bidyut|title=Indian politics and society since independence: events, processes and ideology|url=http://books.google.com/books?id=QzQHZ178C24C&pg=PA154|accessdate=4 April 2012|year=2008|publisher=Routledge|isbn=978-0-415-40868-4|page=154}}</ref> През този период, Ганди се обявява за „ортодоксален [[индуист]]“ и през януари 1921 г. по време на реч в [[Шри Вадтал|храма]] във [[Вадтал]], говори за значението на отказа от съдействие за [[индуизъм|индуската Дхарма]]: „На това свято място, аз декларирам, че ако искате да защитите индуската Дхарма, липсата на сътрудничество е първия, както и последния урок, който трябва да научите.“.<ref name=dh03>Hardiman, (2003). [http://books.google.co.in/books?id=UWYV5qYZ3-oC&lpg=PP1&pg=PA163#v=onepage&q&f=false p. 163]</ref>
Ред 117:
* ''Насилието е оръжието на слабите''
* ''Бъди промяната, която желаеш да видиш в света''
* ''Няма път към мира&nbsp;— – мирът е пътят''
* ''Русия в лицето на Толстой ми даде учителя, който ми предостави теоретичната основа на моето ненасилие''
* ''Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава''
Ред 132:
* Животът на Ганди е основа на сюжета на филма ''„[[Ганди (филм)|Ганди]]“'' с режисьор [[Ричард Атенбъроу]] ([[1982]] г.), който получава 8 [[Награди на филмовата академия на САЩ|Оскар]]а.
* [[Филип Глас]] композира [[опера]]та „Сатяграха“ ([[1980]] г.), която е свързана с живота на Ганди.
* Американският психоаналитик от немски произход [[Ерик Ериксън]] написва психоаналитична биография на Ганди на име: "Истината„Истината за Ганди: За основите на борческото ненасилие"ненасилие“, която печели Пулицър за 1970.
 
== Вижте също ==▼
* [[Гандизъм]]▼
* „[[Ганди (филм)|Ганди]]“, филм по мотиви от живота на Махатма Ганди▼
* [[Гражданско неподчинение]]▼
 
== Литература на български ==
Line 143 ⟶ 148:
== Източници ==
{{reflist|2}}
 
▲== Вижте също ==
▲* [[Гандизъм]]
▲* „[[Ганди (филм)|Ганди]]“, филм по мотиви от живота на Махатма Ганди
▲* [[Гражданско неподчинение]]
 
== Външни препратки ==
Ред 154:
{{сродни проекти Общомедия|Mahatma Gandhi}}
{{сродни проекти край}}
* [http://www.dadalos-iizdvv.org/Vorbilder/gandhi/gandhi.htm Ганди (d@dalos — – Международен образователен сървър на UNESCO)]
* [http://photographs.gandhiserve.org/ Стоте най-добри снимки с Ганди]
* {{en икона}} [http://www.mahatma.org.in/ Електронен архив за Махатма Ганди]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Махатма_Ганди“.