Антим I: Разлика между версии

| категория = учител

| описание = Екзарх Български

| вложки = {{Личност/Учител

| предмет =

| известен-с =

| награди = }} {{Личност/Политик

| убеждения =

| институция1 = Депутат

| отличия = }}

}}

 

'''Антим I''' е виден висш [[българи|български]] [[православие|православен]] [[духовник]], пръв [[екзарх]] на самостоятелната [[Българска екзархия]].

 

== Биография ==

 

След завръщането си от [[Русия]] става преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. [[Халки]]. През 1861 г. е назначен за [[Преславски митрополит]]. В 1862 година е екзарх в [[Сисанийска и Сятищка епархия|Сисанийската]] и [[Корчанска епархия|Корчанската епархия]], а на 20 декември 1862 година е изпратен в проблемната за Патриаршията [[Поленинска и Кукушка епархия|Поленинска епископия]], управлявана от българина [[Партений Зографски]].<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|authorlink= |coauthors= |year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |isbn= |pages=214 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=2014-09-07}}</ref> През 1868 става [[Видински митрополит]]. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в [[Първи църковно-народен събор|Църковно-народния събор]] от 1871 г.

 

На [[16 февруари]] ([[28 февруари]] нов стил) [[1872]] г. е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След [[Априлското въстание]] прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието.

 

През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в [[Анкара]]. Освободен в резултат на обща [[амнистия]] (март 1878), поема ръководството на [[Видинска митрополия|Видинската митрополия]]. След завръщането си в България е председател на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] и на [[I Велико народно събрание]] (1879).

 

По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] от 1885 година и сръбската обсада на Видинската крепост комендантът на крепостта и видни граждани предлагат на митрополит Антим да потърси убежище на левия бряг на р. [[Дунав]], в отсрещния [[Румъния|румънски]] град [[Калафат]]. Митрополитът отхвърля предложението с думите:

 

{{цитат|Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска <ref> Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877–1945, София 2004, с. 26.</ref>|}}

 

 

 

== Литература ==

 

 

{{пост списък|Председател на Народното събрание на България|1}}

[[Категория:Предстоятели и патриарси на Българската православна църква]]

[[Категория:Български политици (1878-1918)]]