Яйлата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
||
Ред 23:
В местността Голяма Яйла е разположен "пещерен град" от 101 т.нар. - "жилища" - естествени пещери дооформени от човешка ръка, датирани към V хилядолетие пр.н.Хр. Те са разположени на няколко нива в скалите и са използвани в продължение на хилядолетия.
На скално изсечено светилище при Яйлата са извършени астрономическите изследвания от екип, ръководен от специалиста по морска история и археология Калин Порожанов. Светилището се намира в северната част на Яйлата, в близост до югоизточния край на Камен бряг. То е разположено върху обособена релефна скална издатина, от която се открива отличен обзор към обширната част на източния хоризонт. От всички запазени изкуствено изработени в скалата елементи най-характерни са подравнената площадка с правоъгълни, трапецовидни и овални плитки вдълбавания; линейните и ъгловите издълбавания с различни размери; стълбището от три стъпала с югоизточно изложение и три скални гроба в подножието му с близки азимути на главните оси до надлъжната ос на светилището.
Главната ос на светилището е насочена към точката на зимното слънцестоене и се отнася според археоастраномите за вековете VI–V в.пр.Хр. (Описание на подобно светилище е запазено от [[Пиндар]] - той разказва, че [[аргонавти]]те видели издълбани в жертвеник (буквално "длани на ръце"), след като стигнали брега при устието на Аксинския понт и принесли кръвна жертва за успешен път по море. Това сведение от V в.пр.Хр. учените свързват с онези вдлъбнатини и улеи в скалите (естествени или издълбани от човешка ръка), които служели за жертвеници в древността.
В северната му част се е запазила [[Византия|ранновизантийска]] [[крепост]] от края на V век, с частично съхранени 4 кули и порта. През [[Средновековие]]то пещерите са използвани като манастирски комплекс.
| |||