|
През 2 век пр.н.е. усуните обитават западните части на днешната провинция [[Гансу]], но през 176 година пр.н.е. претърпяват тежко поражение от [[хунну]] и се преселват на запад в басейна на река [[Или (река)|Или]] и езерото [[Исък Кул]].<ref>Watson, Burton. Trans. 1993. ''Records of the Grand Historian of China. Han Dynasty II''. (Revised Edition). New York, Columbia University Press. Chapter 123. The Account of Ta-yüan. Columbia University Press.</ref><ref>Hulsewé, A. F. P. and Loewe, M. A. N. 1979. ''China in Central Asia: The Early Stage 125 BCE – CE 23: an annotated translation of chapters 61 and 96 of the History of the Former Han Dynasty''. Leiden: E. J. Brill.</ref> Те се установяват там през следващите столетия, като последните китайски сведения за тях са от 436 година.<ref>Zadneprovskiy, Y. A. 1994. "The Nomads of northern Central Asia after the invasion of Alexander." Y. A. Zadneprovskiy. In: ''History of civilizations of Central Asia, Volume II. The development of sedentary and nomadic civilizations: 700 B.C. to A.D. 250''. Harmatta, János, ed., 1994. Paris: UNESCO Publishing, p. 461</ref> След това усуните са подчинени от [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]], като играят значителна роля във вътрешния му живот. Някои изследователи свързват с древните усуни съвременното [[казахи|казахско]] племе [[уйсъни]].<ref>A. Zuev, Early Türks: Essays on history and ideology, 2002, S.35</ref>
Езикът на усуните не е известен, като според някоиповечето хипотезиизследователи той е бил [[Индоевропейски езици|индоевропейски]],.<ref name=Britannica>{{cite web |url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/105520/Zhang-Qian |title=Zhang Qian |author= |date= |work= Encylopedia Britannica online |publisher=Encyclopedia Britannica |accessdate=28 October 2012}}</ref><ref аname="Sinor153">{{harvnb|Sinor|1990|p=153}}</ref><ref споредname="Mair2013">{{harvnb|Mair|2013|p=}}</ref><ref другиname="Baumer212">{{harvnb|Baumer|2012|p=212}}</ref><ref name="So131">{{harvnb|So|2009|p=131}}</ref><ref name="Kusmina">{{harvnb|Kusmina|2007|p=78, 83}}</ref><ref name="Harmatta">{{harvnb|Harmatta|1994|p=488-489}}</ref><ref name="Kitagawa">{{harvnb|Kitagawa|2013|p=228}}</ref><ref name="Durand-Guédy">{{harvnb|Durand-Guédy|2013|pp=24–25}}</ref><ref name="Golden2011">{{harvnb|Golden|2011|p=29}}</ref><ref name="Golden2010">{{harvnb|Golden|2010|p=}}</ref><ref name="Sinor236">{{harvnb|Sinor|1997|p=236}}</ref><ref <ref name="Pulleyblank">{{harvnb|Pulleyblank|1966|pp=9–39}}</ref><ref name="CHAC">{{harvnb|Loewe|Shaughnessy|1999|pp=87–88}}</ref><ref name="Benjamin52">{{harvnb|Benjamin|2007|p=52}}</ref> Според някои изследователи той [[Тюркски езици|тюркски]].<ref>Jila, N., "Myths and traditional beliefs about the wolf and the crow in Central Asia: examples from the Turkic Wu-Sun and the Mongols", Asian Folklore Studies, V65, i2, p161, 2006.</ref><ref>Denis Sinor, ''The legendary Origin of the Türks'', in Egle Victoria Zygas, Peter Voorheis Folklorica: Festschrift for Felix J. Oinas, Indiana 1982, p. 240 verweist auf den Nachweis von O. Franke ''Beiträge aus chinesischen Quellen zur Kenntnis der Türkvölker und Skythen Zentralasiens'', Berlin 1904, p. 17-19.</ref><ref>Zuev, Yu. A. (2002), ''Early Türks'': Essays on history and ideology, sayfa 35.</ref> Известните ограничени антропологични данни ги отнасят към [[европеидна раса|европеидната раса]].<ref>[http://s155239215.onlinehome.us/turkic/60_Genetics/Ismagulov/IsmagulovAnthropologyCh3UsunEn.htm SKULLS OF USUN TIME (3rd c. BC – 4th c. AD)]</ref><ref>Mallory and Mair (2000), pp. 93–94.</ref>
== Бележки ==
|
