Яйлата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 30:
Според сведенията на антични автори като [[Помпоний Мела]] и [[Ариан]] т.нар. "Карийско пристанище" се локализира около днешния нос [[Шабла]], а цялата област (където се намира м.Яйлата) носи името Кария. Този топоним носи поставя редица от въпроси свързани с локализацията на племето кари, но като цяло етнокултурната им характеристика и локализацията им преди всичко по островите на Елада и Мала Азия ги свързват с трако-пеласгийската общност. В научната литература за тракийските племена, населявали Добруджанското Черноморско крайбрежие, се употребяват двусъставни названия като "гето-даки" и "трако-гети". Сборното наименование, появило се още през VI в.пр.Хр у старогръцкия историк [[Хекатей]], включва племена като кробизи, теризи, матунети и миргети.
Територията на днешното Добруджанското Черноморско крайбрежие е контактна зона между траките [[гети]] и [[скити]]те.<ref>Ив.Христов „Троглодитите. Непознатите траки и скалните паметници край морския бряг”, изд. Славена, Варна 2009г.</ref>
В северната му част се е запазила [[Византия|ранновизантийска]] [[крепост]] от края на V век, с частично съхранени 4 кули и порта. През [[Средновековие]]то пещерите са използвани като манастирски комплекс.▼
Фортификационното съоръжение се издига в северната част на равнинната тераса - т.нар. "Голяма Яйла". Мястото й доминира над околния терен и е отделено от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 m скални масиви. Тази особеност на релефа е използвана от архитектите на съоръжението и отбранителните крепостни стени са издигнати само от запад и юг. С лице към сушата пред западната стена се издигат четири плътни кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. Във вътрешността на укрепеното селище е разкрита част от главната улица, водеща от входа към центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела за караулно посещение. Прилепеното към една от постройките каменно стълбище показва, че сградата е била на два етажа.▼
Крепостната порта е с два входа. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т.нар. "катаракта"), а вътрешният – с двукрила врата, залоствана с масивни дървени греди. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигуряваща по-добрата охрана на портата и терена около нея.▼
Откритият разнообразен археологически материал – изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройни монети, показват, че крепостта е изградена в края на V – началото на IV в. Животът й продължава до последната четвърт на VI в., когато замира за около три века. През IX в. около нея възниква старобългарско селище. Както повечето селища в Добруджа и това е унищожено от печенегите в средата на XI в. След тази дата селището е изоставено напълно.▼
== Археологическо проучване ==
Line 48 ⟶ 41:
С малки изключения почти всички гробници са били ограбени още в древността, а намереният гробен инвентар е датиран между II – V век. Гробниците фамилни и са функционирали продължително време като в някои от тях бяха открити до петнадесет скелета.<ref>А.Салкин, Д.Топтанов „Некрополи от скални гробници по Добруджанското черноморско крайбрежие от нос Калиакра до село Камен бряг” </ref><ref>К. Порожанов „Гетско морско светилище при с. Камен бряг, Каварненско” – В сб. „Каварна – средище на българския североизток, Каварна 2007</ref><ref>П.Делев „Проблеми на скалните паметници в североизточна България” – В сб. Североизточна България – древност и съвремие, том І, С 1985.</ref>
▲В северната
▲Фортификационното съоръжение се издига в северната част на равнинната тераса - т.нар. "Голяма Яйла". Мястото й доминира над околния терен и е отделено от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 m скални масиви. Тази особеност на релефа е използвана от архитектите на съоръжението и отбранителните крепостни стени са издигнати само от запад и юг. С лице към сушата пред западната стена се издигат четири плътни кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. Във вътрешността на укрепеното селище е разкрита част от главната улица, водеща от входа към центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела за караулно посещение. Прилепеното към една от постройките каменно стълбище показва, че сградата е била на два етажа.
▲Крепостната порта е с два входа. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т.нар. "катаракта"), а вътрешният – с двукрила врата, залоствана с масивни дървени греди. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигуряваща по-добрата охрана на портата и терена около нея.
▲Откритият разнообразен археологически материал – изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройни монети, показват, че крепостта е изградена в края на V – началото на IV в. Животът й продължава до последната четвърт на VI в., когато замира за около три века. През IX в. около нея възниква старобългарско селище. Както повечето селища в Добруджа и това е унищожено от печенегите в средата на XI в. След тази дата селището е изоставено напълно.
== Опазване и социализация ==
Първите стъпки към опазването на археологическите обекти на територията на Яйлата са направени едва през 1989 година, когато старините на територията на едноименната местност до с. Камен бряг са обявени за Национален археологически резерват, разположен на площ около 300 декара. Разработен е проект към програма ФАР на Европейския съюз за „туристическа атракция и развита достъпна инфраструктура” до обектите.
През [[Средновековие]]то пещерният комплекс е използван за жилище, а след XI в. мястото се използва за монашески килии и църкви.
Най-забележителната сред скалните църкви е "Клисе маара" ("Св. св. Константин и Елена"), като второто си наименование пещерата получава през XIX в. от преселилото се в с.Камен бряг християнско население, което след няколко вековно прекъсване възражда отново религиозния живот на това култово място. Многобройните кръстове в трите помещения и прабългарският рунически знак във второто отделение на пещерата свидетелстват, че през ранното Средновековие мястото е било християнска църква, която функционира поне до края на XI в.
[https://www.google.com/maps/@43.423808,28.528957,3a,75y,347.75h,90.62t/data=!3m7!1e1!3m5!1sRgCHr4nya2gAAAQfDkCGdg!2e0!3e11!7i12000!8i6000 Виртуална разходка на Яйлата от "Интерактивна България"]
| |||