Розмари Стателова: Разлика между версии

'''Розмари Константинова Стателова''' е български учен-[[музикология|музиколог]].

Родена е на 29 юли 1941 г. във [[Варна]]. Започва да се занимава с музика в ранна детска възраст. През 1958 година завършва [[Национално училище по изкуствата „Добри Христов“|Средното музикално училище „Добри Христов“]] във Варна, а през 1962 се дипломира в теоретичния отдел на [[Държавна музикална академия|Държавната музикална академия]]. Преди да се отдаде на музикологията Стателова работи като учител във Враца и като музикален оформител в [[БНТ]].

От 1973 г. постъпва в Института по култура към тогавашния [[Комитет за култура]] и БАН, а от 1983 г. работи в Института за музикознание (от 1988 г. — – за изкуствознание) при [[Българската академия на науките]]. От 1996 г. е ръководител на секция „[[Етномузикология]]“ на [[Институт за изкуствознание|Института за изкуствознание]] — – БАН. Като изследовател работи в областта на музикалното изпълнителство и на [[поп музика|популярната музика]], а от 2000 г. — – в сферата на малцинствената музика.

Автор е на стотици научни студии и статии, публикувани в България, Германия, Русия, Финландия, Унгария и др. както и на книгите „Панка Пелишек“ (1970), „Песента-оръжие“ (1976), „Попмузиката“ (1983 — – в съавторство с Чавдар Чендов), „Обърнатата пирамида“ (1993), „Преживяно в България: поп, рок, фолк 1990-1994“(1995), „Лятото на българската култура“ (1995), „Студии за попмузиката“ (1999), „Седемте гряха на чалгата: към антропология на етнопопмузиката“ (2003), „The Seven Sins of Chalga: Toward an Anthropology of Ethnopop Music“(2005). Изявява се като музикален критик.