Яйлата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
||
Ред 28:
Главната ос на светилището е насочена към точката на зимното слънцестоене и се отнася според археоастраномите за вековете VI–V в.пр.Хр. (Описание на подобно светилище е запазено от [[Пиндар]] - той разказва, че [[аргонавти]]те видели издълбани в жертвеник (буквално "длани на ръце"), след като стигнали брега при устието на Аксинския понт и принесли кръвна жертва за успешен път по море. Това сведение от V в.пр.Хр. учените свързват с онези вдлъбнатини и улеи в скалите (естествени или издълбани от човешка ръка), които служели за жертвеници в древността.Предполага се, че освен за събиране на кръвта на жертвено животно, някои от издълбаните от човешка ръка ями в светилища вероятно са служели за събиране на дъждовна вода предвид големите размери на съоръженията. Водата обаче е използвана за култови нужди и вероятно е отъждествявана с някое божество на природните сили по подобие на малоазийските богове на бурята. Предполага се, че по споменатите стъпала на светилището, вероятно са се изкачвали ритуални процесии, акт, който може да се разглежда като определен вид инициация позната в Древна Тракия от разказа на [[Полиян]] за царя-жрец на племената кибрени и скабои [[Косинг]], който демонстрирал пред съплеменниците си желанието да разговаря с боговете, изкачвайки се по дървени стълби към небето.
Според сведенията на антични автори като [[Помпоний Мела]] и [[Ариан]] т.нар. "Карийско пристанище" се локализира около днешния нос [[Шабла]], а цялата област (където се намира м.Яйлата) носи името Кария. Този топоним носи поставя редица от въпроси свързани с локализацията на племето [[кари]], но като цяло етнокултурната им характеристика и локализацията им преди всичко по островите на [[Елада]] и [[Мала Азия]] ги свързват с трако-пеласгийската общност. В научната литература за тракийските племена, населявали Добруджанското Черноморско крайбрежие, се употребяват двусъставни названия като "гето-[[даки]]" и "трако-гети". Сборното наименование, появило се още през VI в.пр.Хр у старогръцкия историк [[Хекатей]], включва племена като кробизи, теризи, матунети и миргети.
Територията на днешното Добруджанското Черноморско крайбрежие е контактна зона между траките [[гети]] и [[скити]]те.<ref>Ив.Христов „Троглодитите. Непознатите траки и скалните паметници край морския бряг”, изд. Славена, Варна 2009г.</ref>
| |||