Яйлата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
В местността Голяма Яйла е разположен "пещерен град" от 101 т.нар. - "жилища" - естествени пещери дооформени от човешка ръка, датирани към V хилядолетие пр.н.Хр. Те са разположени на няколко нива в скалите и са използвани в продължение на хилядолетия.
 
На скално изсечено светилище при Яйлата са извършени астрономическите изследвания от екип, ръководен от специалиста по морска история и археология [[Калин Порожанов]]. Светилището се намира в северната част на Яйлата, в близост до югоизточния край на Камен бряг. То е разположено върху обособена релефна скална издатина, от която се открива отличен обзор към обширната част на източния хоризонт. От всички запазени изкуствено изработени в скалата елементи най-характерни са подравнената площадка с правоъгълни, трапецовидни и овални плитки вдълбавания; линейните и ъгловите издълбавания с различни размери; стълбището от три стъпала с югоизточно изложение и три скални гроба в подножието му с близки азимути на главните оси до надлъжната ос на светилището.<ref>К. Порожанов „Гетско морско светилище при с. Камен бряг, Каварненско” – В сб. „Каварна – средище на българския североизток, Каварна 2007.</ref>
 
Главната ос на светилището е насочена към точката на зимното слънцестоене и се отнася според археоастраномите за вековете VI–V в.пр.Хр. (Описание на подобно светилище е запазено от [[Пиндар]] - той разказва, че [[аргонавти]]те видели издълбани в жертвеник (буквално "длани на ръце"), след като стигнали брега при устието на Аксинския [[понт]] и принесли кръвна жертва за успешен път по море. Това сведение от V в.пр.Хр. учените свързват с онези вдлъбнатини и улеи в скалите (естествени или издълбани от човешка ръка), които служели за жертвеници в древността.Предполага се, че освен за събиране на кръвта на жертвено животно, някои от издълбаните от човешка ръка ями в светилища вероятно са служели за събиране на дъждовна вода предвид големите размери на съоръженията. Водата обаче е използвана за култови нужди и вероятно е отъждествявана с някое божество на природните сили по подобие на малоазийските богове на бурята. Предполага се, че по споменатите стъпала на светилището, вероятно са се изкачвали ритуални процесии, акт, който може да се разглежда като определен вид инициация позната в Древна [[Тракия]] от разказа на [[Полиян]] за царя-жрец на племената [[кибрени]] и [[скабои]] [[Косинг]], който демонстрирал пред съплеменниците си желанието да разговаря с боговете, изкачвайки се по дървени стълби към небето.