Уикипедия

Кнут Хамсун: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
+картинка
Ред 2:
| име = Кнут Хамсун
| име-оригинал = Knut Hamsun
| снимка = Knut_HamsunHamsun bldsa HA0341.jpegjpg
| описание = Кнут Хамсун през 1939 г.
| рождено име = Кнуд Педерсен
| място на раждане = [[Вого (Норвегия)|Вого]], [[Норвегия]]
| място на смърт = [[Гримста]], [[Норвегия]]
Line 10 ⟶ 11:
| теми =
| жанрове = роман
| направление = неореализъм
| дебют =
| повлиян =
| повлиял =
| награди = [[image:Nobel prize medal.svg‎|left|Нобелова награда|25px]] Нобел (1920)
| брак = Бергльот Гупферт (1898-1906)<br />[[Ане Мари Андерсен]] (1909- )
| деца =
| подпис = Knut Hamsun signatur 1940.png
| сайт =
| бележки =
}}
'''Кнут Хамсун''' (на [[норвежки език{{lang-no|норвежки]] ''Knut Hamsun''}}) е един от най–значимите норвежки автори[[писател]]и, носител на [[Нобелова награда за литература|Нобеловата награда за литература]] през [[1920 ]] г.
 
== Биография ==
Роден е като '''Кнуд Педерсен''' на [[4 август]] [[1859]] г. в малкия град [[Вого (Норвегия)|Вого]], намиращ се в централната част на [[Норвегия]]. Той е четвъртото от седем деца, баща му Педер Педерсен е шивач. През 1873 година завършва училище и започва работа в магазина на един търговец в [[Траньой]]. Първите си опити в литературата предприема в края на 70-те години, „''Den Gaadefulde''“ (1877) е първата му книга. Междувременно Кнут Хамсун работи като полицай, а след това като учител. В периода 1880–1881 чете [[Август Стриндберг]] и френските натуралисти. През [[1882]] г. емигрира в [[Съединени американски щати|САЩ]], но за него американската мечта не успява да се осъществи. Тежко болен, той е принуден да се върне в Норвегия през есента на [[1885]] г. От този момент се нарича Хамсун. През [[1886]] г. отново отива в Америка, работи на различни места, включително като кондуктор в трамваите на [[Сан Франциско]]. През [[1888]] г. се връща в родината си, а впечатленията си от Америка публикува под името „''Fra det moderne Amerikas Aandsliv''“ (1889). Кнут Хамсун сключва брак с първата си съпруга Бергльот Гупферт през 1898 година. През лятото на следващата година той предприема едно далечно пътуване, обхващащо [[Русия]], [[Кавказ]] и [[Турция]], а през 1900 г. посещава и [[Близък изток|Близкия Изток]]. През 1906 година се развежда със съпругата си, с която междувременно има една дъщеря. След това през 1909 година сключва брак с актрисата [[Ане Мари Андерсен]] (1881-1969), която е в предверието на многообещаваща кариера, но се отказва от театъра. Кнут Хамсун и Ане Мари Хамсун имат четири деца и тя остава с него до края на живота му. В своите [[мемоар]]и Ане Мари Хамсун описва живота си с Кнут Хамсун. През 1920 година Хамсун получава Нобеловата награда за литература за романа си „''Благодатта на земята''“ (1917).
 
През 1882 г. емигрира в [[САЩ]], но за него американската мечта не успява да се осъществи. Тежко болен, той е принуден да се върне в Норвегия през есента на 1885 г. От този момент се нарича Хамсун. През [[1886]] г. отново отива в Америка, работи на различни места, включително като кондуктор в трамваите на [[Сан Франциско]]. През [[1888]] г. се връща в родината си, а впечатленията си от Америка публикува под името „''Fra det moderne Amerikas Aandsliv''“ (1889). Кнут Хамсун сключва брак с първата си съпруга Бергльот Гупферт през 1898 година. През лятото на следващата година той предприема едно далечно пътуване, обхващащо [[Русия]], [[Кавказ]] и [[Турция]], а през 1900 г. посещава и [[Близък изток|Близкия Изток]].
Кнут Хамсун системно пропагандира немската култура, като я противопоставя на англосаксонската. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] застава на страната на Третия Райх и сътрудничи с правителството на [[Видкун Куислинг]]. След войната е съден, но не влиза в затвора поради преклонната си възраст.▼
 
През 1906 година се развежда със съпругата си, с която междувременно има една дъщеря. След това през 1909 година сключва брак с актрисата [[Ане Мари Андерсен]] (1881-1969), която е в предверието на многообещаваща кариера, но се отказва от театъра. Кнут Хамсун и Ане Мари Хамсун имат четири деца и тя остава с него до края на живота му. В своите [[мемоар]]и Ане Мари Хамсун описва живота си с Кнут Хамсун. През 1920 година Хамсун получава Нобеловата награда за литература за романа си „''Благодатта на земята''“ (1917).
Книгите на Хамсун се превеждат и издават на български език от края на 19в. до края на Втората световна война, като през 1929 илиза представителна поредица от 12 тома<ref>Кнут Хамсун , ''Съчинения : Т. 1 - 12'', София : Ив. Г. Игнатов, 1928-9; романът ''Глад'' е преведен от Г. Бакалов и издаден във Варна през 1898</ref>▼
 
[[File:Portrett av Knut Hamsun med familie, Larvik, 1917.jpg|thumb|250px|дясно|Кнут Хамсун със семейството си през 1917 г.]]
▲Кнут Хамсун системно пропагандира немската култура, като я противопоставя на англосаксонската. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] застава на страната на Третия Райх и сътрудничи с правителството на [[Видкун Куислинг]]. След войната е съден, но не влиза в затвора поради преклонната си възраст.
 
▲Книгите на Хамсун се превеждат и издават на български език от края на 19в19 в. до края на Втората световна война, като през 1929 илизаг. излиза представителна поредица от 12 тома <ref>Кнут Хамсун , ''Съчинения : Т. 1 - 12'', София : Ив. Г. Игнатов, 1928-9; романът ''Глад'' е преведен от Г. Бакалов и издаден във Варна през 1898</ref>
 
Кнут Хамсун умира на [[19 февруари]] [[1952]] г. в имението си [[Ньорхолм]] край град [[Гримста]] в [[Южна Норвегия]].
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Кнут_Хамсун“.