Уикипедия

Деян Енев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м дребни
Ред 14:
| дебют =
| известни творби = „Господи, помилуй“ (2004)
| награди = „[[Южна пролет]]“ (1987){{Br}}[[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] (2000){{Br}}„[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“ (2004){{Br}}„[[Златен ланец]]“ (2006)<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=302304 „Наш човек се окичи със „Златния ланец“!“], в. „Сега“, 23 декември 2006 г.</ref>{{Br}}„[[Милош Зяпков (награда)|Милош Зяпков]]“ (2009){{Br}}[[Николай Кънчев (награда)|„Николай Кънчев“]] (2012(
| повлиян = [[Йордан Йовков]], [[Исак Бабел]], [[Джеръм Дейвид Селинджър]]
| повлиял =
Ред 40:
Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) - за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга „[[Южна пролет]]“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ ([[1994]]) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в [[Норвегия]] (1997); „Клането на петела“ (1997); „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература [[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] и Годишната литературна награда на [[СБП]]; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“; и „Всички на носа на гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „[[Милош Зяпков (награда)|Милош Зяпков]]“, номиниран за наградата „Хеликон“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014).
 
Сборникът му с избрани разкази „Всички на носа на гемията” претърпя три издания (Изд. „Фама“, 2005; Изд. „Фабер“, 2007; Изд. „Сиела“, 2009). Лауреат на голямата награда „Златен„[[Златен ланец“ланец]]“ на в. „[[Дневен Труд|Труд]]“ за къс разказ през [[2006]] г.
 
През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България“. Преводът е дело на [[Норберт Рандов]] и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството – на [[Димитър Динев]].
Ред 55:
* ''„Господи помилуй“'' (2004)
* ''„Всички на носа на гемията“'' (2005)
* „''Градче„Градче на име Мендосино''” (2009)
* „''7„7 коледни разказа''” (2009)
* ''„Българчето от Аляска“'' (2011)
* ”''Внукът„Внукът на ХемингуейХемингуей“''” (2013)
* „''Малката„Малката домашна църква. Съвременни притчипритчи“''” (2014)
* „''По„По закона на писателяписателя“''” (2015)
 
; Очерци за писатели
* „''Хора„Хора на перотоперото“''” (2009)
 
; Християнски есета
* „''Народ„Народ от исихастиисихасти“''” (2010)
 
; Поезия
* „''Стихотворения„Стихотворения“''” (2012) – Националната награда за поезия [[Николай Кънчев (награда)|„Николай Кънчев”Кънчев“]]
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Деян_Енев“.