Чарлз Шерингтън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
+ Нормативен контрол, допълнения в шаблона, + 4 категории, дребни
Ред 10:
| вложки = {{Личност/Учен | категория = медик
| област = [[Физиология]], [[медицина]]
| образование = [[Кеймбриджки университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Оксфордски университет]]
| студенти =
| публикации =
Ред 20:
}}
 
'''[[Сър]] Чарлс Скот Шерингтън''' ({{lang-en|Charles Scott Sherrington}}) (27 ноември 1857, [[Лондон]] - 4 Март 1952, Ийстбърн) е изтъкнат английски [[лекар]], [[Нобелов лауреат]] по медицина за откритията си в областта на [[физиология]]та.

== Биография ==
Той е роден на [[27 ноември]] [[1857]] г. в Ислингтън, [[предградие]] на [[Лондон]]. Починал е на 4 Мартмарт 1952 г. на 94 -годишна възраст в Ийстбърн, предградие на Съсекс, Южна Англия.
 
== Научна кариера ==
Чарлз Шерингтън е окривателяоткривателят на [[Синапс|синапсите]] като неизменна част от нервните клетки. Именно поради изключително плодотворната си и ефективна работа в областта на неврофизиологичното изследване на [[неврон]]ите, съвместно с Едгар Ейдриън, Шерингтън е удостоен с престижната Нобелова награда. Популярният британски учен е бил и преподавател в престижния [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж]], който се явява съосновател на [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. За първи път испанскияиспанският анатом [[Сантяго Рамон и Кахал]] изказва [[хипотеза]]та, че неврона е структурна и функционална единица на нервната система. Той определя невроните като отделни и напълно самостоятелни [[клетки]], които комуникират успешно със своите събратя с помощта на специализирани канали. Тези специализирани микроскопични структури биват наречени синапси. Именно предположението на испанския учен се превръща в едната от основните крепости на съвременната [[невробиология]], разработена от Шерингтън.
 
И Шерингтън и Рамох и Кахал стигат едновременно до един и същ извод, който оформя "доктрината за невронната теория". Според постулатите на тази доктрина, [[нервната система]] представлява не единна мрежа от нервни клетки, а последователност от многобройни и разнообразни нервни клетки.
 
Английският учен отделя голямо внимание на гръбначномозъчните рефлекси, които съвсем справедливо той подозира, че стоят в основата на цялостното интегративно функциониране на нервната система. Синапсите, които открива Шерингтън са отговорни за предаването на нервния импулс между отделните неврони. От своя страна предаването на нервните сигнали винаги е свързано с оформянето и изразяването на рефлексите. Шерингтън открива, че за да се осъществи един [[рефлекс]] е необходимо той да има стабилна [[Анатомия|анатомична]] основа, каквато се оказва "рефлексната дъга". Всяка рефлексна дъга се състои от пет компонента: [[рецептор]], аферентно рамо, процес на превключване в централната нервна система, еферентно рамо и ефектор или орган изпълнител.
Line 33 ⟶ 36:
== Източници ==
<references />
* British Nobel laureates, Royal Medal winners, Karl Grandin "Sir Charles Sherrington Biography"
 
{{Нобел физиология или медицина}}
{{Нормативен контрол}}
 
 
{{СОРТКАТ:Шерингтън, Чарлз}}
[[Категория:Британски биолози]]
[[Категория:Физиолози]]
[[Категория:Лекари]]
[[Категория:БританскиКеймбриджки биолозиуниверситет]]
[[Категория:Преподаватели в Оксфордския университет]]
[[Категория:Британци носители на Нобелова награда]]
[[Категория:Родени в Лондон]]