Разлика между версии на „Софрата“

'''"Скално-култов комплекс Веселиново"''' се намира в началото на старопланинския проход при с.[[Веселиново]] ([[Област Шумен]]). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население [[Скока (природна забележителност, Област Шумен)]]. Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.
 
== Археологически проучвания ==
 
Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел "Археология на Дирекция КИН – Шумен" и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр.Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория [[Рожен]]". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов.
 
== Описание и особености ==
 
Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в региона "Софрата на Вълчан войвода", заради много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е използвано от местните тракийски племена и е било посветено на Слънце-бога, като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория. Ето защо по време на проучването на светилището е сформиран интердисциплинарен екип от специалисти с ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел "Археология на Дирекция КИН – Шумен" и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр.Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория [[Рожен]]". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов. Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г.
 
През първите векова на I хил.пр.Хр., по време на Желязната епоха, скалната тераса е трансформирана в голямо открито светилище, посветено на Свещената планина и на Слънцето. В своеобразния й център е изсечен в скалата олтар с форма на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с врязан правоъгълен жертвеник, чиито канали били използвани за извършване на възлияния. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.
 
== Източници ==