Уикипедия

Софрата: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 9:
Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в региона "Софрата на [[Вълчан войвода]]", заради много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е използвано от местните тракийски племена и е било посветено на Слънце-бога, като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.
 
През първите вековавекове на I хил.пр.Хр., по време на Желязната епоха, скалната тераса е трансформирана в голямо открито светилище, посветено на Свещената планина и на Слънцето. В своеобразния й център е изсечен в скалата олтар с форма на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с врязан правоъгълен жертвеник, чиито канали били използвани за извършване на възлияния. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.
 
В подножието на пирамидата, върху източната й страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф на конска глава, което навежда на предположението, че жертвеното животно на това светилище е бил конят. Възможно е жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещенно животно на Слънце-бога. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. Приема се, че те са символи на бога Слънце. Особено интересна е една от тях, в която осем конски глави оформят кръг. Но вероятно е също изборът на коня да се дължи на важната му роля в стопанската дейност на жителите от съседното селище-крепост.)
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Софрата“.