Разлика между версии на „Качамак“

готово
(я, стига)
(готово)
В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на [[царевица]]та като земеделски продукт. Бързото приготвяне като храна на този вид [[хляб]] е особено приемливо за българката, поради нейната голяма натовареност – тежък селски труд и отглеждане на многобройна челяд.
'''Основната, зърнена българска култура е просо. Предходната на т.н. Качамак рецепта от Българската национална кухня за парен хляб (парено тесто), е наричан ''Просеник'', и се вари от цяло или смляно просо 1 час, задушава се под капак 15 мин., изсипва се в тава или дървен плот, нарязва с конец, или се пече.'''
Друг вид царевичен хляб, наричан ''просеник'', се забърква като качамак, след което сместа се изсипва в тава и се пече.
 
Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното.
23

редакции