|
<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="pink">'''Описание'''</th></tr>
<tr><td>'''Програма'''</td><td> [[Джемини (космическа програма)|Джемини]] </td></tr>
<tr><td>'''Продължителност'''</td><td> [[1962]] - –[[1966]] </td></tr>
<tr><td>'''Националност'''</td><td> {{flagicon|САЩ}} [[САЩ]] </td></tr>
<tr><td>'''Оператор'''</td><td> {{flagicon|САЩ}} [[НАСА]] </td></tr>
<tr><td>'''Мощност'''</td><td> 9 МТ </td></tr>
</table>
'''Титан ІІ''' (на [[английски]]: ''LGM-25C Titan II'') - – американска течногоривна двустепенна [[ракета-носител|ракета - – носител]], част от семейството [[Титан (ракета)|Титан]]. Използвани са като стратегически [[междуконтинентална балистична ракета|междуконтинентални балистични ракети]] и като [[ракета-носител|носител]] в програмата на [[НАСА]] [[Джемини (космическа програма)|Джемини]], под името '''Титан GLV''' (на [[английски]]: ''Gemini Launch Vehicle'', съкр. ''GLV'').
== Титан ІІ ==
'''Титан ІІ''' е [[междуконтинентална балистична ракета]] с радиус на действие 15 000 км., произведена от [[Мартин (компания)|Мартин]] за [[USAF]].
=== Предназначение ===
Разработката на тази балистична ракета стартира в края на 50 - те години на 20 - ти век. Тя е дълбока модификация на ракетата [[Титан I]]. Новата ракета е представена от компанията - – производител през м. [[юни]] [[1960]] годг. Първия изпитателен старт на ракетата е през м. [[декември]] [[1961]] годг. Първия старт с бойна глава е на [[12 март]] [[1962]] годг. Титан ІІ е рекордьор сред американските [[междуконтинентална балистична ракета|междуконтинентални балистични ракети]] по мощ на бойната глава - – 9 МТ. Ракетата е базирана в шахти. Това е най-надеждната от всички течногоривни ракети с такова базиране. Постъпва на въоръжение [[1963]] годг. и е активна до [[1987]] годг. За този период са изстреляни 106 ракети (по учебни цели). Успешните стартове са 101. Тази версия претърпява няколко модификации, от които последната лети на [[18 октомври]] [[2003]] годг.
=== Оператор ===
Оператор на ракетата е Стратегическото въздушно командване на [[САЩ]] (на английски: ''Strategic Air Command''). Обикновено денонощното бойно дежурство се носи от 18 ракети Титан ІІ базирани в [[Аризона]], [[Арканзас]] и [[Канзас]]. В авиобазата [[Ванденберг (военновъздушна база)|Ванденберг]], [[Калифорния]] се намират 9 учебно - – бойни ракети. През годините количеството на ракетите с термоядрена бойна глава варира, като пика е достигнат през [[1967]] годг. - – 63 ракети. След появата на по - – модерни [[междуконтинентална балистична ракета|междуконтинентални балистични ракети]] на твърдо гориво в края на 60 - – те години на 20 - – ти век, Титан ІІ започва да остарява. Благодарение на изключително надеждната си конструкция и огромната мощ на термоядрения боеприпас W-53, както и на забележителната си точност, ракетата остава на въоръжение до [[1987]] годг. Години след това, до [[2003]] годг. различни модификации са използвани за полети с небоен товар.
== Титан GLV ==
'''Титан GLV''' е двустепенна американска [[ракета-носител|ракета - – носител]] с помощта, на която са изведени на [[орбита]] дванадесет [[космически кораб|космически кораба]]а на [[САЩ]] от второ поколение - – [[Джемини (космическа програма)|Джемини]].
=== Предназначение ===
Mасата на космическият кораб "Джемини"„Джемини“ (3 760 кг.) превишава възможностите на тогавашните [[ракета-носител|ракети-носители]] на [[САЩ]] и поради тази причина за носител е модифицирана по-мощната [[междуконтинентална балистична ракета]] с голям радиус на действие Титан ІІ. Ракетата е двустепенна с течно гориво и два двигателя за първата и един за втората степен, работещи с [[Асиметричен диметилхидразин|аерозин]] като гориво и [[Диазотен тетраоксид|диазотен тетраоксид]] като окислител. Ракетата има известни различия с базовата конструкция, основно свързани с безопасността. В носителя е монтирана система за диагностика и подобрена система срещу отказ на двигателите. Системата за управление на полета е дублирана, което повишава надеждността на целия ракетно - – космически комплекс. Радиоуправлението е заменено с автоматична система за управление. Доработките на Титан ІІ са контролирани от [[USAF]].
=== Оператори ===
==== [[НАСА]] ====
[[НАСА]] е основен оператор на '''Титан GLV'''. Между [[1964]] и [[1966]] годг. агенцията извежда на околоземна [[орбита]] 12 космически кораба от второ поколение, космическа програма [[Джемини (програма)|Джемини]] - – 2 автоматични и 10 пилотирани. Всички стартове са успешни.
==== [[USAF]] ====
[[USAF]] разработват своя пилотирана космическа програма - – [[Пилотирана орбитална лаборатория]], предназначена основно за събиране на разузнавателна информация. По тази програма е извършен един [[суборбитален космически полет]]. На [[3 ноември]] [[1966]] годг. ракетата - – носител извежда космическия кораб [[Джемини 2]] на суборбитална траектория без екипаж. [[Джемини 2]] става първия космически апарат летял в космоса два пъти. В края на 60 - – те години на 20 - ти век тази програма е закрита като безперспективна.
== Спецификация ==
=== Първа степен ===
* Двигатели: 2 x LR-87
== Източници ==
<references />
* Krebs, Gunter. "Titan„Titan-2-GLV"GLV“. Gunter's Space Page. Retrieved 2009-04-29.
* Wade, Mark. "Titan"„Titan“. Encyclopedia Astronautica. Retrieved 2009-04-29.
* Gunston, Bill (1979). Illustrated Encyclopedia of the World's Rockets & Missiles. London: Salamander Books. ISBN 0-517-26870-1.
* Stumpf, David K. (2000). Titan II: A History of a Cold War Missile Program. Fayetteville: University of Arkansas Press. ISBN 1-55728-601-9.
| 