Разлика между версии на „Софрата“

 
В непосредствена близост до пирамидалния олтар, в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор - т.нар. "софра". По повърхността на това овално пространство се наблюдават многобройни вдълбани в скалата дупки с неправилна сферична форма и различни по размер. В легендата за "Софратата на Вълчан войвода" по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. Този сектор бележи най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра е своеобразен център, който свързва различните сектори на светилището. Много е вероятно, поради специфичната си форма, да е получила своето народно наименование "Софра".
 
== Предания и легенди ==
Народната памет пази легендата за Вълчан войвода, който преди три столетия със четата си почивал и се хранел на голямата скална тераса, известна като "Софрата", във Веселиновския проход. Четата му причаквала и нападала, минаващата по пътя в ниското хазна със заплати за служители на [[Османската империя]]. Заграбеното злато криел някъде в околността.
 
== Източници ==