Аполо 15: Разлика между версии

|емблема = Apollo 15-insignia.png

|команден модул = позивна: '''"Индевър"„Индевър“''' (CM-112)

|лунен модул = позивна: '''"Фалкон"„Фалкон“''' (LM-10)

|инклинация = 29.679°

'''Аполо 15''' (на [[английски език|английски]] ''Apollo 15'') е деветата пилотирана мисия от програмата [[Аполо]] и четвъртата мисия кацнала [[Луна]]та. За пръв път е използван [[Лунар Роувър]] и за пръв път е изследвана лунната повърхност извън [[лунно море]]. При приводняването не се отваря един от основните спирачни парашути, но това не оказва фатално въздействие върху екипажа.

<td bgcolor="f3f3f3"> Пилот на командния модул

<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Алфред Уордън]]<br>''един космически полет''

<td bgcolor="f3f3f3"> Пилот на лунния модул

<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Джеймс Ъруин]]<br>''един космически полет''

<small>* БрояБроят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия</small>.

<td bgcolor="f3f3f3"> Пилот на командния модул

<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Ванс Бранд]]<br>

<td bgcolor="f3f3f3"> Пилот на лунния модул

<td bgcolor="f0f0f0" align=center> [[Харисън Шмит]]<br>

<small>* БрояБроят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия</small>.

Космическият кораб за първи път е снабден с модул с научни инструменти (на [[английски език]]: ''Scientific Instrument Module - — SIM'' - научен инструментален модул) и доставя до Луната малък изкуствен спътник, стартиран в края на мисията. По пътя обратно към Земята, пилотът на командния модул [[Алфред Уордън]] направи първото [[излизане в открития космос]] в междупланетното пространство, за да демонтира и прибере заснетите фотофилми.

Командният модул на кораба (СМ-112) "Индевър"„Индевър“ (на английски език: ''"Endeavour„Endeavour'' - "устрем“устрем" ) е кръстен на легендарния кораб "Индевър"„Индевър“, с който британския пътешественик и откривател [[Джеймс Кук]] прави първото си околосветско пътуване през 1768-1771 г. Лунният модул (LM-10) е наречен "Фалкон"„Фалкон“ (на англ.: ''Falcon'' - "сокол"„сокол“) - талисмана на Академията на ВВС и [[USAF]] на САЩ. Всички членове на екипажа са офицери от USAF.

За първи път е използвано лунно превозно средство - [[Лунар Роувър]], с помощта на който са изминати общо 27.9 km и са събрани и доставени на Земята 77 кг проби от лунната почва.

За изпълнение на предвидената програма "Аполо„Аполо 15"15“ е трябвало да достави на Луната 1815 кг полезен товар повече от "„[[Аполо 14]]"“. Това е разликата между прогнозната маса на лунния модул с подобренията по него - 16 330 кг (масата на предишните е 14 515 кг). Тя е разпределена така: [[Лунар Роувър]] (около 209 кг), масата на допълнителното научно оборудване и консумативи (кислород, вода, храна), необходими за престоя на астронавтите на Луната в продължение на 3 дни. За да се постигне това увеличаване на полезния товар е необходимо да се коригира схемата на полета и да се направят редица промени в дизайна и конструкцията на ракетата-носител и космическия кораб.

Преди всичко е "снижена"„снижена“ височината на околоземната орбита (преди преминаването на траектория за полет към [[Луна]]та) от 185 до 170 км. Диапазона на [[азимут]]а при излитане е от 72—96° до 80—100°. Азимута при "Аполо„Аполо 15"15“ е около 90°. Друга оперативна промяна е и лекото намаляване резерва от гориво. Допълнителни възможности за увеличаване на полезния товар дали и сезонните фактори: по-благоприятно въздействие на старта дават юлските температури и ветрове отколкото януарските.

Направени са промени в конструкцията на първата степен ([[S-IC (степен)|S-IC]]) на ракетата-носител [[Сатурн V]]. Двойно (от 8 на 4) е намален броят на двигателите за отделянето на първата от втората степен). Променени са соплата на всичките пет основни кислородно-керосинни двигатели ''F-1'', което позволява пълно използване на течния кислород в четирите периферни двигателя и малко по-продължителна работа на централния. Във втората степен [[S-II (степен)|S-II]] е подобрена системата за поддържане на горивото под налягане. Три други подобрения на втората степен са използвани вече на "„[[Аполо 14]]"“: на централния двигател на тръбопровода за доставка на течен кислород е поставен допълнително нагнетател (акумулатор) за газообразен хелий, добавено е дублиращо устройство за аварийно изключване на централния двигател и са поставени опростени клапани подаване на гориво на всичките пет двигатели ''J-2'' на втората степен. Тази промяна намалява вибрациите и дава възможност за по-ефективна работа на двигателите. На "Аполо„Аполо 15"15“ има и още една оригинално решение. В случай на незадействане на аварийното изключване на централния двигател, може да бъде дистанционно изключен на стартовата площадка, а в полет - — включен, с цел избягване на грешни команди на системите за контрол на полета.

Въз основа на поуките от аварията "„[[Аполо 13]]"“ е изменена конструкциите на командния и сервизния модул на "Аполо„Аполо 15"15“, с цел подобряване тяхната надеждност и безопасност. В сервизния модул е добавено допълнително захранваща батерия, еднаква с петте батерии на [[лунен модул|лунния модул]], премахнати са смесващите устройства на криогенните кислородни резервоари и термостат-превключвателите от отоплителния кръг на кислородните резервоари. В сервизния модул е инсталиран трети криогенен резервоар за кислород с капацитет от 145 кг и клапан, който в извънредна ситуация може да се затвори и да изолира този резервоар от горивната система и да поддържа само животоподдържащите системи на командния модул. Добавен е и трети водороден резервоар с капацитет от около 12 кг, който заедно с третия кислороден резервоар ще осигурява допълнителна електроенергия за кораба. На външната страна на сервизния модул са монтирани перила и ръкохватки за краката, които са за улесняване на космическата разходка на пилот на командния модул по пътя обратно към Земята. Модулът с научни инструменти е бил изолиран от останалата част на сервизния модул чрез топлоизолация.

Извършени са промени и на [[лунен модул|лунния модул]] на "Аполо„Аполо 15"15“ в сравнение с "Аполо„Аполо 14"14“, въпреки че външно са почти идентични.

* Увеличен е капацитета на всички батерии на кацащата степен от 400 на 415 амперчаса. Добавена е и пета батерия. Общият капацитет е увеличен до 2 075 амперчаса.

* Разширени са товарните отделения на кацащата степен (за доставяне на [[Лунар Роувър]] и на научното оборудване (''Modular Equipment Stowage Assembly — MESA'', "хранилище„хранилище за модулно оборудване"оборудване“). Капацитета им е увеличен от 91 кг (на "Аполо„Аполо 14"14“) до 272 кг за сегашната мисия.

* Увеличаването размера на горивните резервоари на кацащата степен с 8,5 cm увеличава капацитета им на 521 кг, което дава възможност да се удължи времето на "висене"„висене“ на лунния модул над повърхността на 157 секунди (на "Аполо„Аполо 14"14“ е 140 секунди).

В предишните полети връзката е осъществяване чрез антена, монтирана на лунния модул. По време на тази мисия обаче екипажът на "Аполо„Аполо 15"15“ ще е много по-подвижен (с "Lunar„Lunar Rover"Rover“), и има нужда от нова комуникационна система, която да работи, дори когато превозното средство "изчезне"„изчезне“ от погледа на лунния модул. За това е разработена т.нар. Лунен предавател на информация (на английски: ''Lunar Communications Relay Unit - — LCRU'') с размерите на малък куфар. Той се закрепва отпред на "Lunar„Lunar Rover"Rover“, но е проектиран и да се пренася на ръка. Лунният предавател на информация може да работи в няколко режима: 1) мобилен - — когато "Ровърът"„Ровърът“ е в движение; 2) стационарен - — по време на престой; 3) преносим - — в случай на повреда на "Lunar„Lunar Rover"Rover“ единия от астронавтите ще трябва да го носи в ръка и 4) режим на дистанционно управление - — операторите от Земята могат да насочват камерата и променят нейния ъгъл на наклон, когато астронавтите се отдалечават от лунния автомобил или по време на излитането на лунния модул.

В последния режим, предавателят работи заедно с друга новост - — устройство за контрол на телевизионна камера по команда от Земята (на английски: ''Ground Controlled Television Assembly — GCTA''). Лунния предавател на информация има три антени: 1) късовълнова параболична антена за предаване на цветен телевизионен сигнал с диаметър около 1 м (предава сигнал когато астронавтите са на място и те я насочват ръчно към земята); 2) късовълнова спирална антена (за връзка когато астронавтите са в движение с "Lunar„Lunar Rover"Rover“ и параболичната не е разгъната и 3) УКВ-антена, предаваща гласа на астронавтите и телеметрични данни от раниците със животоподдържащите системи. Всички заедно, позволяват астронавтите да поддържат надеждна връзка със Земята, далеч от лунния модул и за първи път става възможно прякото наблюдение действията на екипажа на екран през цялата им дейност извън модула.

Предвиденият двойно по-дълъг престой на лунната повърхност предполагал и увеличаване ресурса на ранцевата животоподдържаща система (в сравнение с "„[[Аполо 14]]"“):

Подобрените скафандри на астронавтите осигурявали по-голяма мобилност и по-комфортна работна среда - — добавена е гъвкава става в кръста (за по-лесно накланяне при разполагане на оборудване и събиране на скални образци и по-удобно "возене"„возене“ на "Ровър"„Ровър“) и шията.

[[Картинка:Apollo 15 launch.jpg|right|thumb|Старта на "Аполо„Аполо 15"15“]]

Старта на космическия кораб "Аполо„Аполо 15"15“ е успешно даден в 13:34 UTC на [[26 юли]] [[1971]] г. 2 минути и 41 секунди след старта, на височина около 70 км над Земята става разделянето на [[S-IC (степен)|първата]] и [[S-II (степен)|втората]] [[многостепенна ракета|степен]] на ракетата-носител. Около 6-тата минута, на височина 163 км, корабът вече летял практически хоризонтално, набирайки необходимата [[орбитална скорост]] от около 7,8 км/сек. На 10-тата минута са изключени двигателите на втората степен и 1 секунда след това третата степен ([[S-IVB]]) се отделя от втората като единственият и двигател заработва веднага. 11 минути и 34 секунди след старта по команда на бордния компютър е изключен двигателят на третата степен и "Аполо„Аполо 15"15“ излиза на разчетната орбита (апогей 171,3 км и перигей 169,5&nbsp;км) за последващ преход за траектория към Луната. Масата на кораба в орбита е 140 510 кг, което и до днешни дни е най-голямата маса, изведена в орбита с помощта на една ракета-носител. 2 часа и 50 минути след старта, на втората обиколка, в района на [[Хавайски острови|Хавайските острови]] двигателят на третата степен на "Аполо„Аполо 15"15“ е отново включен. Работи 5 минути и 51 секунди и ускорява кораба до скорост 10 827 км/сек. Скоро след това, на разстояние 6767 км от Земята (скоростта заради земната гравитация "пада"„пада“ до 7 674 км/сек) екипажът започва маневри за скачване с [[лунен модул|лунния модул]]. [[Алфред Уордън]], пилот на командния модул, в ръчен режим с помощта на двигателите на системата за ориентация извежда "Индевър"„Индевър“ от третата степен и извършва обръщане на кораба на 180° със скорост 2° в секунда. За сближаване той включва за 4 секунди двигателите за ориентация. В този момент скоростта на сближаване между "Индевър"„Индевър“ и "Фалкон"„Фалкон“ е около 0,03 м/сек. След скачването се задействат четирите [[пироболт]]а, с помощта на които лунния модул е прикрепен към третата степен, пружините оттласкват степента от скачените кораби със скорост 0,25 м/сек.

Когато "Индевър"„Индевър“ и "Фалкон"„Фалкон“ се отдалечават на разстояние около 150 м, третата степен, по команда от Земята е малко отклонена и е включен нейния двигател, което я отдалечава още повече. След около 3 денонощия, тя пада на повърхността на Луната.

На 29 юли е направена корекция на орбитата с помощта на основния двигател на командния модул. Той е включен и корабът се ускорява до скорост 1211 км/сек. В това време разстоянието до Луната е около 23&nbsp;000 км. След 78 часа 31 минута 49 секунди от старта, след като корабът за първи път се "скрива"„скрива“ зад Луната, неговият основен двигател е включен за 6 минути и 38 секунди, а скоростта му намалява на 914,4 м/сек. "Аполо„Аполо 15"15“ излиза на окололунна орбита с [[апоселений]] 313 км и [[периселений]] 109,3 км.

Орбитата на "Аполо„Аполо 15"15“ имала голям наклон. В предишните мисии орбитите са близки до плоскостта на [[екватор]]а. След 4 часа астронавтите извършват маневра за въвеждане на кораба в орбита на снижаване.

[[Картинка:Tsiolkovskiy crater Apollo 15.jpg|left|thumb|300x300px|[[Циолковски (кратер)|Кратера Циолковски]] - снимка от екипажа на "Аполо„Аполо 15"15“]]

До [[Аполо 12]] включително тази маневра се извършва само от лунния модул, откачен от командно-служебния, след което следвало снижаване и кацане. От [[Аполо 14]], в орбита на снижаване преминава целия кораб с командно-служебния и лунния модули, което позволило да се икономиса гориво в резервоарите на кацащата степен на лунния модул и да се увеличи масата на полезния товар. 82 часа 39 минути и 48 секунди от старта над обратната страна на Луната, извън зоната на радиовръзка със Земята е включен основния двигател на командно-служебния модул. Той работил 24 секунди, което забавило скоростта на кораба на 65,2 м/сек. "Аполо„Аполо 15"15“ излиза на елиптична орбита на снижаване апоселений 108,9 км и периселений 17,6 км.

КоманднияКомандният модул в момента се намира в Националния музей на [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушните сили на САЩ]] в [[Дейтън]], щата [[Охайо]].