Физика: Разлика между версии

Физиката има за цел изучаването на широк спектър от предмети и явления от всички възможни мащаби: от елементарните частици до най-големите звездни купове от [[галактики]]. В това число се включват и градивните елементи, изграждащи всички тела в [[природа]]та, поради което физиката се нарича „фундаментална наука” <ref>''[http://en.wikipedia.org/wiki/The_Feynman_Lectures_on_Physics Лекции на Файнман върху физиката Том I].'' Feynman, Leighton и Sands. ISBN 0-201-02115-3 Виж Глава 3: „Отношение на физиката към другите науки” ("The„The Relation of Physics to Other Sciences"Sciences“) за обща дискусия. За философската тема — дали другите науки следва да бъдат „редуцирани” до физиката, виж [[редукционизъм]] и [[специални науки]]). </ref>.

Към 19 век физиката вече се възприема като [[позитивна наука|позитивна]] и отделна наука, различна от философията и другите науки. От друга страна, физиката заедно с другите науки разчитат на [[философия на науката|философията на науката]] да даде адекватно описание на [[научен метод|научния метод]]. <ref>{{cite book|last=Rosenberg|first=Alex|title=Philosophy of Science|publisher=Routledge|year=2006|language=английски|isbn=0-415-34317-8}} Вж Глава 1 за дискусия върху необходимостта от философия на науката.</ref> Научният метод включва априорно и апостериорно мислене, както и вероятностни оценки, за да се прецени валидността на дадена теория. <ref>{{en икона}} Peter Godfrey-Smith (2003), Глава 14 "Bayesianism„Bayesianism and Modern Theories of Evidence"Evidence“ ''Theory and Reality: an introduction to the philosophy of science'' ISBN 0-226-30063-3</ref>

Изследването на философските въпроси, отнасящи се до физиката, включва по-конкретно теми като: същност на [[пространство-време]]то, детерминизъм, както и метафизически перспективи като [[емпиризъм]], [[натурализъм]] и научен [[реализъм]]. <ref>{{en икона}} Peter Godfrey-Smith (2003), Глава 15 "Empiricism„Empiricism, Naturalism, and Scientific Realism?"“ ''Theory and Reality: an introduction to the philosophy of science'' ISBN 0-226-30063-3</ref>

Много физици са писали върху философските аспекти на тяхната работа, например [[Лаплас]], който първи засяга темата за [[каузален детерминизъм|каузалния детерминизъм]] <ref>Вж {{en икона}} Laplace, Pierre Simon, ''A Philosophical Essay on Probabilities'', превод на английски от 6-тото френско издание от Frederick Wilson Truscott, Frederick Lincoln Emory, Dover Publications (New York, 1951)</ref> и [[Ервин Шрьодингер]], който пише върху [[квантова механика|квантовата механика]]. <ref>Вж Интерпретация на квантовата механика - {{en икона}} "The„The Interpretation of Quantum Mechanics"Mechanics“ Ox Bow Press (1995) ISBN 1-881987-09-4. и "My„My View of the World"World“ Ox Bow Press (1983) ISBN 0-918024-30-7.</ref> Математическият физик [[Роджър Пенроуз]] e наречен [[Платонизъм|платоник]] от [[Стивън Хокинг]] <ref>{{en икона}} Stephen Hawking, Roger Penrose (1996), ''The Nature of Space and Time'' ISBN 0-691-05084-8 p.4 "Мисля„Мисля, че Роджър е платоник в сърцето си, но все пак той трябва да отговаря за себе си."“</ref>, което пък е коментирано от Пенроуз в неговата книга ''Пътят към реалността'' <ref>{{en икона}} Roger Penrose, ''The Road to Reality'' ISBN 0-679-45443-8</ref> Хокинг, от своя страна, нарича себе си "безсрамен„безсрамен редукционист"редукционист“ и спори с възгледите на Пенроуз <ref>{{cite book|last=Penrose|first=Roger|coauthors=Abner Shimony, Nancy Cartwright, Stephen Hawking|title=The Large, the Small and the Human Mind|publisher=Cambridge University Press|year=1997|language=английски|isbn=0-521-78572-3}}</ref>.

Център на знанието в древността са арабският свят, [[Вавилон]], [[Египет]], [[Индия]], [[Китай]], а по-късно [[древен Рим]] и [[древна Гърция]]. Ранните физични теории се развиват основно като философия и не са верифицирани систематично чрез тестове, такава каквато е практиката днес. Докато [[Европа]] тъне в невежеството на тъмните векове, философските и научни знания на древните цивилизации са запазени от мюсюлманските държави, там възниква [[експериментална физика|експерименталната физика]], развивана от средновековните мюсюлмански физици, сред които най-известен е [[Алхацен]] (Ибн ал-Хайтам).

Съвременната физика, такава каквато я познаваме днес, започва с [[Галилео Галилей]], поради което той често е наричан бащата на модерната физика. Той е първият, който използва научния подход, научния метод, в същността на който е идеята, че всяка теория трябва да бъде потвърдена с научни експерименти и наблюдения. [[Исак Нютон]] се ражда в годината, в която умира Галилей. Той взимавзема идеите му и ги превръща в теория, като създава един цял дял на физиката, наречен [[класическа механика]]. През [[20 век]] работата на [[Алберт Айнщайн]] маркира една изцяло нова посока във физиката, която продължава и днес.

| Теория на относителността е събирателен термин, който се отнася за [[специална теория на относителността|специалната]] и [[обща теория на относителността|общата]] теории на относителността на [[Алберт Айнщайн]]. Също така, понятието може да се отнася за [[галилеева относителност|галилеевото]] разбиране за [[относителност]]. СТО е теория за структурата на пространство-времето. За пръв път е въведена през 1905 от Айнщайн в статията му "За„За електродинамиката на движещите се тела"тела“. ОТО е теория на гравитацията, развита от Айнщайн между 1907 и 1915 г. В основата и&#768; е [[принцип на еквивалентност|принципът на еквивалентността]], според който състоянието на тяло в покой, намиращо се в определено гравитационно поле се описва по еднакъв начин като ускорително движение на същото тяло, без наличие на гравитационно поле. През 1915 г. Айнщайн предлага идеята за изкривено [[пространство-време]].

Конфликтите между религията и науката започват ясно да се проявяват през XVII век със спора между Птолемеевата и Коперниковата представа за Слънчевата система и след това със съдебния процес над Галилей през [[1633]] година. Галилей избягва осъждане, като на думи се отрича от убежденията си, но в действителност продължава да вярва, че полският астроном [[Николай Коперник]] е прав. Църквата приема [[Хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] едва през 1757 година. <ref>[http://www.mostholyfamilymonastery.com/Geocentrism.pdf Examining the Theological Status of Geocentrism and Heliocentrism and the Devastating Problems this creates for Baptism of Desire Arguments], ''Bro. Peter Dimond, O.S.B.''</ref>