Немски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 127:
* [[число (граматика)|число]] - единствено или множествено
 
Макар че понякога немският се сочи като пример за силно [[флективен език]], неговата флективност е значително по-малка, отколкото на [[Стар горногерманскиСтаровисоконемски език|стария горногерманскистаровисоконемски]] или други древни индоевропейски езици, като [[Латински език|латинския]], [[старогръцки език|старогръцкия]] или [[санскрит]], както и на съвременни езици като [[исландскиИсландски език|исландския]] или [[Руски език|руския]].
 
В множествено число четирите рода са слети, като в граматическо отношение множественото число има поведение на четвърти род. С четири падежа, три рода и множествено число броят на възможните съчетания е 16, но в съвременния немски се използват само 6 форми на [[Членуване|определителния член]]. Изменения по падеж на съществителните се изисква в единствено число за имената от силен мъжки и среден род в родителен падеж и понякога в дателен падеж, като и двата падежа постепенно се изместват от разговорния език. В много ситуации окончанията за дателен падеж се приемат за старомодни и не се използват, макар че продължават да се прилагат в официалната реч или в писмени текстове. Съществителните от слаб мъжки род имат еднакво окончание в родителен, дателен и винителен падеж в единствено число, а съществителните в женски род изобщо не се изменят в единствено число. В множествено число има изменение за дателен падеж. Общият брой на флексионните окончания без тези за множествено число е 7: ''-s, -es, -n, -ns, -en, -ens, -e''.