Димитър Димов (партизанин): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 16:
|наследен от = [[Тодор Живков]]
|роден_дата = [[22 януари]] [[1903]]
|роден_място = [[Файл:Ottoman flag.svg|22px]] с. [[Търново (Вилает Одрин)|Търново]], [[Източна Тракия|Изт. Тракия]]{{Br}}[[Османска империя]]
|починал_дата = {{Дата на смърт и години|1968|2|4|1903|2|22|1}}
|починал_място = [[Файл:Flag of Bulgaria (1971-1990).svg|23px]] [[София]], [[НРБ|България]]
Ред 35:
}}
 
'''Димитър Димов Димитров''' – (бай Даню, Танасов)''' е [[български]] [[политик]] от [[БКП]]. Участник е в [[Съпротивително движение|Съпротивителното движение]] по време на [[ВСВ]]. Командир на [[Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона]] на [[НОВА]]. Българскии български [[офицер]], [[генерал-майор]].
 
== Биография ==
=== Произход, образование и раннимладежки години ===
Димитър Димов е роден на [[22 януари]] [[1903]] г. в с. [[Търново]], [[Източна Тракия|Одринска тракия]]., Семействотов есемейство на селски работници, които емигрират в България и се установяват в [[Ямбол]]. Завършва Ямболската педагогическа гимназия и започва работа като учител.
 
Член е на [[БКП|БРП (кт.с.)]] от 1922 г. Участва в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]], за което е арестуван и осъден по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Присъдата излежава в Плевенския и Варненския затвор. Амнистиран е на 22 февруари 1924 г. и се включва активно в изграждането на военната организация в града, в която е командир на чета. През 1925 г. става секретар на партийната организация в град Ямбол, но се проваля и е осъден на 15 годишен затвор (1925-19401925–1940). В периода 1930-1940 г. е избиран многократно в ръководството на затворническата партийна организация.
Завършва Ямболската педагогическа гимназия и започва работа като учител.
 
Член е на [[БКП|БРП (к.)]] от 1922 г. Участва в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]], за което е арестуван и осъден по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Присъдата излежава в Плевенския и Варненския затвор. Амнистиран е на 22 февруари 1924 г. и се включва активно в изграждането на военната организация в града, в която е командир на чета. През 1925 г. става секретар на партийната организация в град Ямбол, но се проваля и е осъден на 15 годишен затвор (1925-1940). В периода 1930-1940 г. е избиран многократно в ръководството на затворническата партийна организация.
 
Участва в [[Испанска гражданска война|Испанската гражданска война]] (1936-1939).
 
==== Съпротивително движение ====
След завръщането си в България работи като [[учител]]. От 1941 г. участва в [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] по време на [[Втората световна война]]. Между 1940–1942 г. е член и секретар на Окръжния комитет на БРП (кт.с.) в Ямбол и в нелегалност от 1942 г. Организатор е на Съпротивителното движение в Ямболско и секретар на Окръжното ръководство на БРП (кт.с.) между 1942–1943 г. Командир е на [[Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона]] на НОВА и партизанин от [[Партизански отряд „Смърт на фашизма“]] и [[Партизански отряд „Хаджи Димитър“]].<ref>''История„История на антифашистката борба в България''България“, том. II 1943/1944 г., С., 1976 г., стрс. 43.</ref>
 
=== Професионална кариера ===
След 9 септември 1944 г. е Областен директор на Министерството на вътрешните работи в [[Бургас]]. Български офицер, генерал-майор.
 
Избран за [[ЦК на БКП|член на ЦК на БРП (к.)]] (1945) г. От 27 ноември 1945 до 27 декември 1948 г. и от 4 август 1949 до 4 февруари 1968 г. е кандидат-член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро на ЦК на БРП (к.)]]<ref name="Plenum(1958)">[http://archives.bg/politburo/en/2013-04-24-11-09-24/1950-1959/2782--------7--1958- Протокол от пленарно заседание на ЦК] от 7 юни 1958 г.], стрс. 3 - www.archives.bg</ref>. Завеждащ организационния отдел на ЦК на БРП (1946–1947) и физкултурния отдел. Между 20 октомври 1949 и 8 ноември 1950 г. е [[Секретариат на ЦК на БКП|секретар на ЦК на БКП]]<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-09-24/1944-1949/2714-------20--1949-- Материали във връзка с пленума ЦК на БКП], състоял се на 20 октомври 1949 г.], стрс. 4-6 - www.archives.bg</ref>.
 
Посланик на България в [[Китайска народна република|Китай]] (1945–1946) и [[Виетнам]] (1955-1956). Председател на [[Комитет за държавен и народен контрол|Комисията за държавен контрол]] от 1949 до 1957 г.<ref>Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987 г. с. 99-102, 109-110.</ref> и член на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание на Народна република България]] от 10 януари 1954 г. до смъртта си<ref name="Asembley(1954)">[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2013012401301615011954_2.pdf Второ заседание на НС], София, петък, 15 януари 1954 г.]</ref>. Народен представител е между 1954–1968<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/component/content/article/49-kandidatchlenowenapb/98-2012-01-04-15-34-06 Кратка биография на сайта на „Държавен архив“], посетено на 8 април 2013 г.</ref>.
 
Умира на [[4 февруари]] [[1968]] г. в София.
Посланик на България в [[Китайска народна република|Китай]] (1945–1946) и [[Виетнам]] (1955-1956). Председател на [[Комитет за държавен и народен контрол|Комисията за държавен контрол]] от 1949 до 1957 г.<ref>Българските държавни институции 1879-1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 99-102, 109-110.</ref> и член на [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание на Народна република България]] от 10 януари 1954 г. до смъртта си<ref name="Asembley(1954)">[http://www.parliament.bg/pub/StenD/2013012401301615011954_2.pdf Второ заседание на НС, София, петък, 15 януари 1954 г.]</ref>. Народен представител е между 1954–1968<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/component/content/article/49-kandidatchlenowenapb/98-2012-01-04-15-34-06 Кратка биография на сайта на „Държавен архив“], посетено на 8 април 2013 г.</ref>.
 
== Награди ==
На 21 февруари 1963 г. е удостоен с званието „[[Герой на социалистическия труд (България)|Герой на социалистическия труд]]“ с връчена му „Златна звезда“ и орден „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“, по случай 60-годишнината му и за активното му участие в борбата против [[фашизъм|фашизма]] и [[капитализъм|капитализма]] и в строителството на [[социализъм|социализма]].<ref>[http://archives.bg/politburo/en/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3887---56--21--1963- Протокол № 56] от 21 февруари 1963 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП], стрс. 2 - www.archives.bg</ref>Умира на [[4 февруари]] [[1968]] г. в София.
 
== Бележки ==