Падеж (граматика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 109.160.114.104 (б.), към версия на 82.137.85.58
Ред 8:
==Изразяване на падежните отношения в различни езици==
За падежна система в даден език говорим при наличието на поне два падежа.Броят на падежите в различните езици варира в най-широки граници.
В [[латински език|латински]] те са шест – nominativus, vocativus, genitivus, dativus, accusativus, ablativus, в [[старогръцки език]] падежите са пет – nominativusNominativus - ονομαστκή, genitivesGenitivus - γενική, dativesDativus - δοτική, accusativesAccusativus - αἰτιαυκή, vocativesVocativus - κλητική, в [[старобългарски]] и в [[сърбохърватски]] са седем (именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, местен, звателен), в [[руски]] – шест: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, предложен.
В кавказките и угро-финските езици има голям брой падежи: в някои дагестански езици - около 40; в унгарския - 17 и т.н. В аварския има около 20 падежа, някои от които – основни.
Падежната система на някои езици е останала непроменена във времето, в други броят на падежите е намалял. Трети са преминали към аналитичен начин на изразяване на съответните отношения. Такива например са български, английски, френски и др.
 
==Падежите в българския език==
Съвременният български език е аналитичен език – запазил е само остатъци от синтетичния старобългарски език, главно в местоименната система (напр. ''него'', ''нея'', ''го'', ''я'' и под.), както и някои архаични форми при наречийниадвербиални (изразени чрез наречие) фрази, които по произход са стари падежни форми (''тичешком'', ''лежешката'').
 
==Развитие към аналитизъм==