Христо Иванов (Големия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м препратки |
|||
Ред 11:
}}
'''Христо Иванов Крачулов (Големия, Книговезеца, Ловчалията, Войводата)''', е [[българи|български]] национал-революционер, близък другар на [[Васил Левски]], участник в
==Биография==
Христо Иванов е роден на 14 септември 1840 г. в село Къкрина, Ловешко. Бащата Иван Крачула е земеделец, дребен търговец и кираджия. През 1846 г. семейството се преселва в [[Ловеч]] и живее в квартал Дръстене. Христо учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети Апостоли“ при учителите [[Петко Славейков]] и Манол Лазаров. Усвоява като
През 1860 г. емигрира в [[Сърбия]]. Тук се запознава с [[Георги Раковски]] и [[Васил Левски]]. Работи в книговезниците „Волф“
След разтурянето на Легията се завръща в България и се установява в [[Пловдив]]. Работи като книговезец при [[Христо Г. Данов]] и [[Йоаким Груев]]. Закупува инструменти и отваря своя работилница. Активно участва в борбата за [[Българска православна църква]].
Ред 26:
От 1862 г. активно сътрудничи на [[Васил Левски]] и се ангажира със създаването на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]] (ВРО). Заселва се във [[Велико Търново]] и още през 1870 г. създава Търновския частен революционен комитет, на който е председател, а по-късно подпредседател. Във ВРО е началник на Тайната полиция и Тайната поща, като неуморно организира тяхната мрежа и дейност. Подчинен е пряко на [[Васил Левски]]. След обединението на [[ВРО]] и [[БРЦК]] получава от Васил Левски пълномощно да следи работата на шест комитета в района [[Русе]]-[[Търново]]-[[Стара Загора]]-[[Сливен]]. Участва в акции за набавяне на пари и оръжие.
[[Файл:Hristo Ivanov Golemiya Old.jpg|ляво|мини|Портрет на стари години]]
След смъртта на Левски продължава революционната си дейност. Участва в част от заседанията на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]]. Помощник е на [[Стефан Стамболов]] в Първи търновски революционен окръг за [[Ловеч]], [[Троян]], [[Ново село (квартал на Априлци)|Ново село]] и [[Севлиево]]. Участва в битки по време на [[Априлското въстание]] при с. Ново село, Дебневския боаз и връх [[Марагидик]]. След поражението на въстанието се укрива в Ловеч в скривалището на доведения си брат [[Никола Цвятков]] чак до началото на м. юли 1877 г.
Успява да напусне Ловеч и се присъединява към Руската армия. С отряда на полковник [[Алексей Жеребков]] се сражава при [[Битка при Ловеч|първото освобождение на Ловеч]]. Участва в защитата на града при настъплението на Рифат паша, но не успява да го напусне при възстановяването на турската власт. Отново се укрива, този път в скривалището на [[Величка Хашнова]]. След второто освобождение на Ловеч създава [[български доброволчески чети|българска доброволческа чета]] за разузнаване и прочистване на района от скитащи турски войници, башибозук и черкези. Съдейства на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] при освобождението на [[Етрополе]], [[Ботевград]], [[София]] и [[Пловдив]].
[[File:Hristo Ivanov Golemiat.JPG|мини|Паметник на Христо Иванов Големия]]
След Освобождението участва в създаването на [[Комитети Единство|Комитетите „Единство“]]. Работи като иконом в стопанството „Образцов чифлик Русе“ (1880-1881). Възстановява книговезката си работилница. Продава книги и ученически пособия. Формира Търновска доброволческа чета „Раковски-Левски“ от 500 човека и е неин войвода по време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война (1885)]].
Деен член на Народно-либералната партия (стамболовисти). [[Народен представител]] от Ловеч в VI-о Обикновено народно събрание (1890-1893).<ref>Маринов М., Христо Иванов-Големия. Личност и дело, Издателство на ОФ, С., 1987, с. 173</ref> Оставя ценни „Спомени“ за революционните борби.
| |||