Едмунд Хусерл: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 11x интервали, 2x дв. интервал (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 32:
Към 1893 г. Хусерл все още е ориентиран към проблеми, свързани с математиката и дори замисля книга, посветена на проблема за пространството; влияние върху мисленето му по онова време започва да оказва ученик на Франц Брентано — Карл Щумпф, и неговото произведение „Психология на звука“.
Към 1895-1897 г. Хусерл започва да приема позиция, която изцяло критикува т.нар. „психологизъм“ в логиката, и постепенно започва работа върху „Логически изследвания“ (1900-1901). От началото на XX век датира и интересът на Хусерл по отношение на проблемите, свързани със структурата на съзнанието; терминът 'феноменология' Хусерл започва да употребява постепенно именно към 1905 г., след излизане на „Логически изследвания II“. Проблемите, които продължават да го вълнуват през този период, са основно: за възприятието, фантазията и вътрешното съзнание за време. Тогава се появява и интересът към традицията на немския идеализъм (И. Кант), както и
Заради [[евреи|еврейския]] си произход (макар през 1886 г. да приема [[лутеранство]]то) попада под удара на антисемитските закони и през 1936 г. е отлъчен от преподавателския корпус. Води лекции във [[Виена]] и [[Прага]].
Ред 42:
'''''Cogito'''''
Хусерл намира абсолютен фундамент в идеята за ''cogito'', която заема от „Медитациите“ на [[Рене Декарт|Декарт]]. Тази идея е абсолютен фундамент защото:(1) е
Веднъж намерен фундаментът, обаче остава да се намери и методът за изграждане на точна наука.
'''Същностите'''
Поставяйки в основата на тази наука идеята за ''cogito'', в центъра на изследванията на Хусерл по необходимост застава съзнанието. Както във „Феноменология на духа“ на [[Хегел]], Хусерл възприема понятието феноменология за своята наука, занимаваща се със съзнанието (една от малкото прилики между двамата).
Феноменологията на Хусерл се занимава с феномените в съзнанието, но за да бъдат достигнати те, е необходимо да се достигне до самите неща, да се опишат така както се появяват в съзнанието. Така истинското познание е познание за същностите.
По примера на [[Платон]] Хусерл нарича същности универсалните структури, които феноменологията трябва да изолира на базата на ''cogito''. Като възприема една от най-старите концепции във философията, Хусерл заявява принадлежността си към философската традиция, чиито цели има намерение да осъществи. Ако философията е проект за разкриване на рационалната структура на света, то феноменологията е тази, която разполага със средствата за реализиране на този проект.
Ред 59:
'''Интенционалност'''
От методологическа гледна точка идеята за ''епохе'' отпраща към друг основен елемент на феноменологията, също толкова важен, колкото и ''cogito'' – интенционалността. Тази концепция Хусерл взима от учителя си [[Франц Брентано]]. С нея се отбелязва насочеността на съзнанието, което не съществува по начина, по който физическите обекти. Накратко, интенционалността е концепцията, разграничаваща физическия свят от психическия, света на съзнанието.
Съзнанието не е кутия, в която влизат образи, възприятия и т.н., а визия (интенционална визия), която във всеки момент дава смисъл на нещата. Така възприемането на ябълка не се състои в представата за ябълка. Визираният обект (''ноема'') ще е същият, но не и актът на визирането му.
| |||