Георги Димчев: Разлика между версии

В 1942 година напуска военната служба и записва право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През август 1943 с Димчев се свързва [[Димитър Цилев]], който го кара да се срещне с лидера на бившата [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Иван Михайлов]] в Загреб. Михайлов му предлага да организира Македонска младежка бригада към [[Охрана]], която да защитава българското население от нападенията на гръцките националисти и комунисти от [[ЕЛАС]]. През юли 1944 година под прекия контрол на офицери от [[Вафен-СС]] Димчев организира българска дружина от 5000 души във Воденско, въоръжена с изоставено от италианската армия оръжие. На 2 август 1944 г. за първи път във Воден се чества свободно годишнината от Илинденското въстание 1903 г. Осветено е боинотобойното знаме на дружината и е проведена клетва на доброволците. Под влияние на все по-бързото развитие на събитията по фронтовете на Балканите Димчев предлага на командването да се установи контакт с партизаните от [[ЕЛАС]]. Такъв контакт е установен на 25 август 1944 г. и Димчев предлага да обедини дружината с батальона и да се поведе борба за [[независима Македония]]. Командването на баталона предлага дружината на охранистите да се разоръжи, като четниците се присъединят към батальона или се разотидат. Георги Димчев отхвърля категорично това искане, както и тяхното твърдение, че населението не било българско, а македонско.

По същото време Димчев се среща и разговаря с преставителипредставители и на [[ЕАМ]]. По време на срещата е разискван отново македонският въпрос, като представителят на ЕАМ се изказва за целостта на Гърция, а Димчев за независима Македония, като отново не се постига съгласие и преговорите са прекъснати. Така Димчев търси връзка с [[Иван Михайлов]] в Загреб. Куриерът архитект [[Борис Огнянов]] обаче попада на мина и загива и опитът за контакт остава безуспешен. През август 1944 г. английското разузнаване на Балканите прави опит да се свърже с Георги Димчев и да води преговори, но той отказва. При това положение командването на Воденската дружина решава да я изтегли на [[Каймакчалан]]. Но по донос на ЕЛАС на 11 септември 1944 помещенията на дружината са блокирани от германците и тя е разоръжена. На 12 септември, със съдействието на английската авиация ЕЛАС напада Воден. При това положение германците връщат оръжието на дружината и тя взема участие в отблъскването на партизаните.

Не успял да се свърже с Михайлов и да получи указания за по-нататъшните действия на дружината, Димчев сам тръгва през [[Солун]] за [[София]]. Тук се среща с бивши членове на ВМРО и получава нареждане да се върне във Воден и да придвижи дружините към Скопие, с оглед плановете за създаване на [[Независима Република Македония]] под покровителссвотопокровителството на германците. На път за Воден той е арестуван във [[Велес]] от партизаните и е подложен на жесток побой, след което е предаден на гърците. Лежи в солунския затвор [[Бяла кула|Беяз куле]], откъдето е освободен след английско застъпничество и заминава за България. През март 1945 година е арестуван и лежи 5 години в трудови лагери<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДЕЛО В ЮГОЗАПАДНА МАКЕДОНИЯ (1941 – 1944 г.)]</ref>. Умира в 1980 година в София<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив, София, 2003, стр. 146.]</ref>. Оставя три папки спомени „В люлката на мъките - в Македония с Германската армия 1941 - 1944 година“. Част от тях публикува Иван Гаджев.<ref>Гаджев, Иван. Иван Михайлов - отвъд легендите, Том 1, София, 2007, стр. 472 - 502.</ref> Преди смъртта си пише: