Антон Чехов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
Ред 51:
 
Публикациите на Чехов започват да привличат вниманието на литературните среди, като [[Дмитрий Григорович]] го поставя в „първата редица на писателите от новото поколение“. Оценката на Григорович оказва силно въздействие върху Чехов, който дотогава не влага особени литературни амбиции в скиците и репортажите си.{{hrf|Malcolm|2004|32-33}} През 1884 година излиза първата му книга с разкази - „Приказките на Мелпомена“, а по-късно и „Пъстри разкази“ (1886). През 1887 година сборникът „В полумрака“ (1887) е отличен с престижната [[Пушкинска награда]].{{hrf|Simmons|1970|160}}
 
[[Файл:AChekhov89.jpg|ляво|мини|Чехов през 1889 година]]
 
През 1887 година, изтощен от работата си и от влошеното си здраве, Антон Чехов предприема пътуване в [[Украйна]]. Вдъхновен от впечатленията си, след своето завръщане той започва да пише повестта „Степ“, която е публикувана в „[[Северний вестник]]“.{{hrf|Malcolm|2004|137}} Повествованието, следващо мисълта на героите, описва пътуване в степите през погледа на момче, изпратено да живее далеч от дома си, и неговите спътници — свещеник и търговец. Повестта, определяна като „енциклопедия на Чеховата поетика“, показва значително развитие в прозата му и е публикувана в литературно списание, а не във вестник.{{hrf|Malcolm|2004|147}}
Line 59 ⟶ 61:
 
=== Сахалин и живот в провинцията ===
[[Файл:AChekhov89.jpg|ляво|мини|Чехов през 1889 година]]
 
През 1890 година Антон Чехов предприема тежко и продължително пътуване с влакове, коли и параходи до наказателната колония на остров [[Сахалин]], където прекарва три месеца след юли 1890 година, интервюирайки хиляди каторжници и заселници като част от изследване на колонията. Писмата, които пише през този период, са сочени като едни от най-добрите образци на епистоларната му проза.{{hrf|Malcolm|2004|129}}
 
По време на пътуването и престоя си в Сахалин Чехов става свидетел на тежките условия в руските наказателни колонии - — физически наказания, злоупотреби с доставките и принудителна [[проституция]]. Той пише: „имаше моменти, в които чувствах, че виждам пред себе си крайните граници на човешката деградация“.{{hrf|Wood|2000|85}}{{hrf|Rayfield|1998|230}} Той е особено развълнивун от съдбата на децата, придружаващи в колониите своите родители. Заключението му е, че благотворителността не е решение на проблемите, а държавата е длъжна да осигури финансиране за хуманното отношение към осъдените.
 
Пътуването през [[Сибир]] отнема няколко месеца, през които Чехов пише девет очерка, обединени под названието „От Сибир“. След завръщането си пише книгата „Остров Сахалин“, публикувана през 1893-1894 година - — тя не е художествен текст, а описание на социологическите му наблюдения в наказателните колонии, включваща статистически данни за броя и статута на жителите.{{hrf|Malcolm|2004|125}}{{hrf|Simmons|1970|229}} Сахалинските преживявания намират отражение и в разказите „На заточение“ и „Палата №6“. Действието в заключителната част на разказа „Убийство“ се развива на Сахалин.
 
През [[1892]] г. купува имението Мелихово, където помага на местните селяни като лекар. Там пише пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо", а по-късно в началото на века пише "Три сестри" и "Вишнева градина". През последните дни от живота си Чехов е зает с подготовка за издаване на събраните си съчинения, излезли в две издания ([[1899]]-[[1902]] и [[1903]]).
 
[[Файл:Chekhov at Melikhovo..jpg|дясно|мини|Чехов в Мелихово]]
 
От 1892 до 1899 година Чехов живее в подмосковското си имение, където днес се намира и работи един от най-известните музеи, посветени на Чехов. За това време той написва 42 произведения. По-късно Антон Чехов пътешества по Европа. Заради влошеното си здраве и обострената си туберкулоза той прекарва времето си в дома си под Ялта и много рядко посещава Москва. Там неговата съпруга (за която се жени през 1901 година), актрисата Олга Леонардовна Книпер, заема важно място в трупата „Литературно-худеожествен кръжок“ (на Станиславски).
През 1892 година Чехов купува малкото провинциално имение в село [[Мелихово]], на 70 километра южно от центъра на Москва, където живее със семейството си до 1899 година. Той развива активна обществена дейност, подпомагайки пострадалите от [[глад]]а и [[холера]]та, организира три училища, пожарна и болница и лекува безплатно селяните на километри около дома си.{{hrf|Wood|2000|78}}{{hrf|Malcolm|2004|26}}{{hrf|Payne|1991|XXXI}} Освен че харчи значителни средства за лекарства, той прекарва дълго време в пътувания до домовете на свои пациенти. В същото време работата му като лекар помага на литературната му дейност, поставяйки го в близък контакт с всички слоеве на провинциалното общество.
 
В Мелихово Чехов реконструира имението и се занимава сериозно с него, сади нови дървета и поддържа овощна градина и езеро с риба. Днес имението, в което писателят създава най-известните си произведения, е превърнато в [[музей]], а [[Чехов (Московска област)|близкият град]] носи неговото име.
 
През 1894 година Антон Чехов започва да пише в Мелихово пиесата „[[Чайка (пиеса)|Чайка]]“. Нейната премиера на 17 октомври 1896 година в [[Александрински театър|Александринския театър]] в [[Санкт Петербург]] няма успех и той решава да се откаже от театъра.{{hrf|Rayfield|1998|394-398}} Пиесата обаче силно впечатлява [[Владимир Немирович-Данченко]], който убеждава [[Константин Станиславски]] да режисира през 1898 година нова постановка в новосъздадения от тях [[Московски художествен театър]].{{hrf|Benedetti|1989|25}} Вниманието на Станиславски към психологическия реализъм и ансамбловото изпълнение успяват да разкрият скритите достойнства на текста и постанвката има успех, възстановявайки интереса на Чехов към драматургията.{{hrf|Allen|2001|11}}
 
„Чайка“ се превръща в голям успех на Московския художествен театър през неговата първа година, давайки възможност на Станиславски и Немирович-Данченко да демонстрират своите новаторски идеи. И днес театърът използва в своята емблема стилизирано изображение на чайка. През следващите години той продължава да поръчва пиеси на Чехов, като през 1899 година поставя завършената още през 1896 година „[[Вуйчо Ваньо]]“.{{hrf|Rayfield|1998|390-391}}
 
=== Последни години ===
[[Файл:BW42 Tschechoff Denkmal.jpg|дясно|мини|Бюст на Чехов в [[Баденвайлер]]]]
 
ОтВ 1892началото дона 1899века годинапише Чехов"Три живеесестри" ви подмосковското"Вишнева сиградина". имение,През къдетопоследните днесдни сеот намираживота иси работиЧехов едине отзает най-известнитес музеи,подготовка за посветенииздаване на Чехов.събраните Заси товасъчинения, времеизлезли тойв написвадве 42издания ([[1899]]-[[1902]] и произведения[[1903]]). По-късно Антон Чехов пътешества по Европа. Заради влошеното си здраве и обострената си туберкулоза той прекарва времето си в дома си под Ялта и много рядко посещава Москва. Там неговата съпруга (за която се жени през 1901 година), актрисата Олга Леонардовна Книпер, заема важно място в трупата „Литературно-худеожествен кръжок“ (на Станиславски).
 
В 1900 г. Чехов е избран за почетен академик. В 1902 година Чехов заедно с В. Г. Короленко се отказва от това си звание в знак на протест срещу разпореждането на Николай II да се анулира титлата почетен академик на [[Максим Горки]].
Line 86 ⟶ 93:
 
== Бележки ==
{{колони|4|<references />}}
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Allen | first = David | year = 2001 | title = Performing Chekhov | publisher = Routledge | location = | isbn = 978-0-415-18934-7 | lang = en}}
* {{cite book | last = Bartlett | first = Rosamund | year = 2004 | title = Chekhov: Scenes from a Life | publisher = Free Press | location = | isbn = 978-0-7432-3074-2 | lang = en}}
* {{cite book | last = Benedetti | first = Jean | year = 1989 | title = Stanislavski: An Introduction | publisher = Methuen Drama | location = | isbn = 978-0-413-50030-4 | lang = en}}
* {{cite book | last = Malcolm | first = Janet | year = 2004 | title = Reading Chekhov, a Critical Journey | publisher = Granta Publications | location = | isbn = 978-1-86207-635-8 | lang = en}}
* {{cite | фамилия-част = Payne | име-част = Robert | заглавие-част = Introduction | фамилия = Chekhov | име = Anton | заглавие = Forty Stories | място = New York | издател = Vintage | дата = 1991 | isbn = 978-0-679-73375-1 | език = en}}