От 1947 година е член на [[РМС]], а от 1959 и на БКП. През 1968 година става генерален директор на ДСО "Балканкар", а през 1971 година началник-отдел "Промишлен"[[Отдел „Промишлен“ при ЦК на БКП (1950–1984)|„Промишлен“]] в ЦК на БКП. От тогава е и член на [[ЦК на БКП]]. В периода 1973-1977 е назначен за министър на машиностроенето и металургията, а след това през 1981-1984 за министър на машиностроенето и електротехниката. Между 1984 и 1985 е първи заместник-министър на машиностроенето и член на Министерският съвет. През 1985 за една година е назначен за министър на металургията<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 309, ISBN 954-528-790-X</ref>. От 1986 до 1990 година е посланик на България в [[Чехословакия]]. След 1991 ръководи различни фирми, занимаващи се с търговия.
