Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии

'''Мадам Дьо Помпадур, ЖанаЖан-Антоанет Поасон''' ({{lang-fr|Jeanne-Antoinette Poisson, marquise de Pompadour}}, 29 декември 1721 - 15 април 1764), е френска [[куртизанка]], [[метреса]] на френския крал [[Луи XV]].

ЖанaЖан-Антоанет е родена на [[29 декември]] [[1721]] в [[Париж]]. ТяРажда се ражда в семейството на Франсоа Поасон, но се предполага, че неинбиологичният биологиченѝ баща е банкерът Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем,. койтоТой става неин патрон, след като законният ѝ баща, иконом на двама братя финансисти от Париж, е изгонен от [[Франция]] през [[1725]] г. заради неплатени дългове и финансови измами- престъпление, което в тогавашна Франция се наказва със смърт. Осем години по-късно Поасон е реабилитиран и му е позволено да се завърне във [[Франция]].

ЖанaЖан-Антоанет, произхождаща от буржоазията, е интелигентна, красива и образована; умее да танцува, да гравира и да свири на клавикорд, а освен това е добра актриса и певица. По-късно тя твърди, че когато била на девет майка ѝ я завела на гадателка,която ѝ предрекла, че един ден ще "царува над сърцето на крал". По всичко личи, че майка ѝ повярвала на предсказанието, тъй като започнала да я нарича "Рейнет" (от френското ''Reine'', което означава кралица). Жан прекарва няколко години в манастир, тъй като баща ѝ настоявал тя да получи католическо образование., Следа след като напуска манастира, Жан продължава образованието си вкъщи. В по-голямата си част то е на разноските на Шарл Франсоа льо Норман дьо Турем, богат финансист, близък приятел на майка ѝ, което вероятно е причина за слуховете, че именно той е истинският баща на малката ЖанaЖан-Антоанет. Скъпото ѝ обучение включвало уроци от известни за времето си актьори и певци.

През 1741 г. ЖанaЖан-Антоанет се омъжва за Шарл-Гюилем льо Норман д'Етиол, племенник на патрона ѝ и негов наследник. Младоженците получили катоКато сватбен подарък младоженците получили от богатия си роднина имението Етиол, което граничи с кралската ловна местност в Горите на Сенарт. ЖанаЖан ражда на съпруга си две деца — момче, което умира след раждането си през 1741, и момиче на име Александрин-ЖанаЖан (наричана "Фанфан"), родена на [[10 август]] [[1744]] г. По всеобщо мнение мадам Д'Етиол, както започват да наричат ЖанаЖан-Антоанет, е очарователна със своята малка уста и овално лице, оживено от нейното остроумие. Скоро Шарл-Гюилем напълно се увлича по младата си съпруга, която става известна сред парижките салони. Мадам Д'Етиол открива собствен салон в имението Етиол, в покрайнините на френската столица, който е посещаван от множество известни френски философи, включително и от [[Волтер]].

Популярността на мадам Д'Етиол става толкова голяма сред висшето общество на [[Париж]], че мълвата за нея стига до ушите на Луи XV. Тя привлича погледа му едва презПрез 1745 г. Тогава мадам Д'Етиол е представена на краля от групанегови придворни., Попо това време [[Луи XV]] още скърбял за смъртта на официалната си метреса, [[Мари-Ан дьо Шатору]]. През Февруарифевруари същата година, мадам Д'Етиол е поканена на маскен бал във Версай по случай сватбата на френския дофин Луи и испанската инфанта [[Мария Тереза Рафаела Бурбон-Испанска|Мария-Тереза Рафаела]].

Преоблечена като богинята на лова Диана, ЖанаЖан-Антоанет случайно или не попада на подходящата плячка, която се окзава самият крал, маскиран като Тисово дърво. Впечатлен, кралят отстранява маската си и ангажира ЖанаЖан-Антоанет вза изтънчен разговор, който завършва с покана за интимна вечеря. През март същата година ЖанaЖан-Антоанет, която вече е редовен гост в двора и официална метреса на краля, се премества във Версай.

Кралят дарява на Жана-Антоанет маркизата Помпадур, а през юли и титлата ''маркиза на Помпадур'' (на френски:''маркиза Дьо Помпадур''), тъйТъй като Жанатя се нуждае от титла, за да бъде представена в двора, кралят я удостоява с титлата маркиза Дьо Помпадур. След като г-нсъпругът ѝ, мосю Д'Етиол, ебива назначен за генерален откупчик на данъците, маркиза Дьо Помпадур е официално се развежда със съпругас синего. На 14 септември 1745 г. мадам Дьо Помпадур официално е представена пред придворното общество, след което бързо овладява изискания дворцов етикет и активно се замесва в света на интригите, конспирациите, политиката и лекомислието.

Красива, интелигентна и образована, Жан Дьо Помпадур искрено се привързва към краля. Тя обаче има един главен недостатък за пред масите —- не е аристократка а произхожда от буржоазно семейство и то от семейство, което има намеса в държавните дела. ОбществотоНавремето навреметообществото приемаприемало без проблеми метресите на неговияпрадядото прадядона краля, [[Луи XIV]] (с изключение на мадам Дьо Ментенон), тъй като те произхождатпроизхождали от висшата аристокрация и не оказватсе влияниемесели върхув политиката. Но връзката на [[Луи XV]] с мадам Дьо Помпадур себива приемаприемана закато позор. В страната плъзват клевети по адрес на кралската фаворитка.

В страната плъзват клевети по адрес на кралската любовница. Въпреки многото критики, маркиза Дьо Помпадур изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство. Голям меценат, създател на стила рококо, маркизата събира огромна колекция от художествени произведения в своите имения. Тя има принос за развитието на порцелановата фабрика в Севр, която се прочува в цяла Европа; за финансирането нафинансира редица художници и занаятчии;, запопечителства построяването на Плас дьо Конкорд и на Военното училище в Париж; защитава непрестанно Енциклопедията срещу атаките на църквата и приобщава краля към идеите на френските просветители. Нейна е идеята за създаването на порцелановата фабрика в Севр, която се прочува в цяла Европа; дотогава всичкият кралски порцелан в бил внаян от Германия (Майсен).

След като Жан дьо Помпадур официално заживява във [[Версай]], тя започва да организира вечери за краля с избрани гости без да се налага да се спазва етикетастрогият етикет, който [[Луи XV]] ненавижда. Атмосферата е толкова семпла, че самият [[Луи XV]] сервира кафе по време на вечерите. Мадам Дьо Помпадур забавлява краля, опитвайки се да го отърве от досадата на държавните дела. Изключително артистична, тя редовно организира театрални постановки в двореца, като самата тя винаги играе главната роля, проявявайки таланта си на актриса. Благодарение на нея, кралят получава интимността и женското присъствие, от които е бил лишен в детството си. МаркизатаПрез 1748 и 1749 г. Жан дьо Помпадур преживява два спонтанни аборта, презкоито 1748много иразклащат 1749здравето ѝ. Поради което след 1750 г. тя вече не е нищо повече от приятелка на краля, абез спорединтимна връзка между тях. Според слуховете тя започва сама да избира метреси наза [[Луи XV]], които да забавляват краляпристрастеният към секса крал. Метресите трябвало да са млади и девствени, докатотъй тякато [[Луи XV]] се възстановява.ужасявал Сдори разклатеноот здраве,мислълта следза 1750венерически гболести. МадамНо Дьоне Помпадуртрябвало вечеда са интелигентни, за да не еможе нищонякоя повечеот тях да измести Жан от приятелкаположението ѝ като фаворитка на краля,. ноТака въпреки края на сексуалната им връзка, тя му остава близка до смъртта си. Умира на [[15 април]] [[1764]] от [[туберкулоза]].

Мадам Дьо Помпадур никога не е имала толковатакова огромно политическо влияние в двора, каквото ѝ приписват слуховете, но. всеВсе пак тя препоръчва маршал Дьо Бел-Ил и херцог Дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754 г., когато [[Мари-Луиз О'Мърфи]] е на път да измести маркизатаЖан от сърцето на краля. Младата и неопитна нимфетка забременява (не е ясно дали от краля) и се опитва безуспешно да отстрани Дьо Помпадур, но, еслед намесата на маркизата, бива принудена да се омъжи за дребен благородник,след коетои така ябива отстраняватотстранена от приятелския кръг на краля.

Ролята на маркиза Дьо Помпадур в двора изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат Граф Кауниц да се намеси в преговорите, които довеждатдовеждащи до подписването на Версайския договор от 1756 г., който намалява френско-австрийския антагонизъм. Договорът довежда до т.нтъй наречената [[Седемгодишна война]], в резултат на която Франция губи Нова Франция в [[Канада]]. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното сиѝ протеже (маршал дьо Субиз (в битката при Росбах която той губи от прусаците) мадам Дьо Помпадур утешава краля с прочутото : ''au<nowiki/>'Аu reste, après nous, le Déluge'<nowiki/>'' (''<nowiki/>'След нас и потоп''').