Мадам Дьо Помпадур: Разлика между версии

Жанан-Антоанет е родена на [[29 декември]] [[1721]] в [[Париж]]. Ражда се в семейството на Франсоа Поасон, но се предполага, че биологичният ѝ баща е банкерът Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем. Той става неин патрон, след като законният ѝ баща, иконом на двама братя финансисти от Париж, е изгонен от [[Франция]] през [[1725]] г. заради неплатени дългове и финансови измами- престъпление, което в тогавашна Франция се наказва със смърт. Осем години по-късно Поасон е реабилитиран и му е позволено да се завърне във [[Франция]].

От буржоазен произход, Жан-Антоанет, произхождаща оте буржоазиятакрасива, е интелигентна, красива и добре образована; умее да танцува, да гравира и да свири на клавикорд, а освен това е добра актриса и певица. По-късно тя твърди, че когато била на девет майка ѝ я завела на гадателка,която ѝ предрекла, че един ден ще "царува над сърцето на крал". По всичко личи, че майка ѝ повярвала на предсказанието, тъй като започнала да я нарича "Рейнет" (от френското ''Reine'', което означава кралица). Жан прекарва няколко години в манастир, тъй като баща ѝ настоявал тя да получи католическо образование, а след като напуска манастира продължава образованието си вкъщи. В по-голямата си част то е на разноските на Шарл Франсоа льо Норман дьо Турем, богат финансист, близък приятел на майка ѝ, което вероятно е причина за слуховете, че именно той е истинският баща на Жан-Антоанет. Скъпото ѝ обучение включвало уроци от известни за времето си актьори и певци.

През февруари на същата година, мадам Д'Етиол е поканена на маскен бал във Версай по случай сватбата на дофина (престолонаследник) Луи и испанската инфанта [[Мария Тереза Рафаела Бурбон-Испанска|Мария-Тереза Рафаела]]. Преоблечена като богинята на лова Диана, Жан-Антоанет случайно или не попада на подходящата плячка, която се окзава- самият крал, маскиран като Тисово дърво. ВпечатленСилно впечатлен от нея, кралят отстранява маската си и ангажирапровежда с Жан-Антоанет за изтънчен разговор, който завършваприключва с покана за интимна вечеря. През март същата година Жан-Антоанет, вече редовенредовна гостгостенка в двора и официална метреса на краля, тя се премества да живее във Версай.

Тъй като тяЖан Д'Етиол се нуждае от титла за да бъде представена в двора, кралят я удостоява с титлата маркиза Дьо Помпадур. След като съпругът ѝ, мосю Д'Етиол, бива назначен за генерален откупчик на данъците, маркиза Дьо Помпадуртя официално се развежда с него. На 14 септември 1745 г. мадам Дьо Помпадур официално е представена пред придворното общество, след което бързо овладява изискания дворцов етикет и активно се замесва в света на интригите, конспирациите, политиката и лекомислието.

Красива, интелигентна и образована, Жан Дьо Помпадур искрено се привързва към краля. Тя обаче има един главен недостатък за пред масите - не е аристократка, а произхожда от буржоазно семейство и то от семейство, което има намеса в държавните дела. Навремето обществото приемало без проблеми метресите на прадядото на краля, [[Луи XIV]] (с изключение на мадам Дьо Ментенон), тъй като те произхождали от висшата аристокрация и не се месели в политиката. Но връзката на [[Луи XV]] с мадам Дьо Помпадур бива приемана като позор. В страната плъзват клевети по адрес на кралската фаворитка.

Въпреки многото критики, маркиза Дьо Помпадур изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство. Голям меценат, създател на стила рококо, маркизата събира огромна колекция от художествени произведения в своите имения, финансира редица художници и занаятчии, попечителства построяването на Плас дьо Конкорд и на Военното училище в Париж; защитава непрестанно защитава Енциклопедията срещу атаките на църквата и приобщава краля към идеите на френските просветители. Нейна е идеята за създаването на порцелановата фабрика в Севр, която се прочува в цяла Европа; дотогава всичкият кралски порцелан в бил внаян от Германия (Майсен).

Разточителната демонстрация на лукс в именията ѝ е една от основните причини за критиките срещу маркизата, независимо от това, че богатото ѝ семейство неведнъж предоставя пари на правителството, спасявайки го от фалит,. кактоКакто и от факта, че поради ранната смърт на дъщеря си маркизата остава бездетна и завещава цялото си имущество на държаватакраля, итака след нейната смърт то става собственост на короната.

След като Жан дьо Помпадур официално заживява във [[Версай]], тя започва да организира вечери за краля с избрани гости, безпрез дакоито севечери не бива спазваспазван строгият етикет, който [[Луи XV]] ненавижда. Атмосферата е толкова семпла, че самият [[Луи XV]] сервира кафе по време на вечерите. Мадам Дьо Помпадур забавлява краля, опитвайки се да го отърве от досадата на държавните дела. Изключително артистична, тя редовно организира театрални постановки в двореца, като самата тя винаги играе главната роля, проявявайки таланта си на актриса. Благодарение на нея кралят получава интимността и женското присъствие, от които е бил лишен в детството си. През 1748 и 1749 г. Жан дьо Помпадур преживява два спонтанни аборта, които много разклащат здравето ѝ. Поради което след 1750 г. тя вече не е нищо повече от приятелка на краля, без интимна връзка между тях. Според слуховете тя започва сама да избира метреси за [[Луи XV]], които да забавляват пристрастеният към секса крал. Метресите трябвало да са млади и девствени, тъй като [[Луи XV]] се ужасявал дори от мислълта за венерически болести. НоНейното неизискване трябвалобило момочетата да не са много интелигентни, за да не може някоя от тях да измести Жан от положението ѝ катона фаворитка на краля. Така, въпреки края на сексуалната им връзка, тя му остава близка чак до смъртта си. Умира на [[15 април]] [[1764]] от [[туберкулоза]].

Мадам Дьо Помпадур никога не е имала такова огромно политическо влияние в двора, каквото ѝ приписват слуховете. Все пак тя препоръчва маршал Дьо Бел-Ил и херцог Дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754 г., когато [[Мари-Луиз О'Мърфи]] е на път да измести Жан от сърцето на краля. Младата и неопитна нимфетка забременява (не е ясно дали от краля) и се опитва безуспешно да отстраниизмести мадам Дьо Помпадур, но, след намесата на маркизата, бива принудена да се омъжи за дребен благородник и така бива отстранена от приятелския кръг на краля.