Просо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
обработка
важно!
Ред 1:
{{обработка|привеждане в енциклопедичен стил, източници за твърденията, форматиране}}[[Файл:Panicum miliaceum0.jpg|дясно|мини|]]
'''Просото''' е една от най-древните култури на Балканския полуостров. Някога са го наричали „златен“ или „слънчев“ [[ечемик]]. В Българската традиционна кухня Кашата от просо, или Слънчевата каша е основна от много стари времена. Същата, стара речепта е в традиционните кухни на повечето словенски народи в Евразия.
 
Просото се отглежда заради зърното и има характерен жълт цвят, блясък и леко горчив вкус, когато е сурово. Способността му да се приготвя по-бързо, лесно и има по-добра усвояемост от организма го прави идеално подхождащо за храна от гювечето зърнени култури.
Днес учените сочат, че е различно от другите зърнени храни с високото му съдържание на растителни мазнини. То е в състояние да отдели от тялото ни натрупани преди това антибиотици и вредни за организма съставки, затова лекарите педиатри и не само, препоръчват употребата му по време на лечение и след предприемане на лекарства, антибиотици.
 
Днес учените сочат, че това зърно е различно от другите зърнени хранитакива с високото му съдържание на растителни мазнини. То е в състояние да отдели от тялото ни натрупани преди това антибиотици и вредни за организма съставки, затова лекарите педиатри и не само, препоръчват употребата му по време на лечение и след предприемане на лекарства, антибиотици. Културата просо се счита от медицината за най-слабо алергизираща. Зърнената култура се усвоява лесно от организма - дори хора с чувствително храносмилане могат да го включват в диетата си.
Просото се отглежда заради зърното и има характерен жълт цвят, блясък и леко горчив вкус, когато е сурово. Способността му да се приготвя по-бързо, лесно и има по-добра усвояемост от организма го прави идеално подхождащо за храна от гювечето зърнени култури.
 
'''Полезен състав и свойства''' Съдържа около 12-15% протеини, 70% нишесте, незаменими аминокиселини. Има остатъчна 0,5-08% целулоза, 2.6-3.7% мазнини, малко захари - до около 2%, витамин РР, В1 и В2, както и в големи количества калий, магнезий и фосфор. Просото е шампион на съдържанието на молибден и магнезий!
 
Количеството на протеин в просото надвишава тази цифра в ечемика, ориза и овесената каша. Незаменими аминокиселини - валин, левцин tretnin, хистидин, лизин, също ензими, минерали и мастни киселини. Водещо и в съдържанието между зърнените култури с витамини от група B. В сравнение с царевица и пшеница съдържа два пъти повече фолиева киселина, а в сравнение с месото - 2,5 пъти повече фосфор! 
 
Също така в това, древно зърно има значително количество йод, цинк, натрий, калий, магнезий и бром.
 
Културата просо се счита от медицината за най-слабо алергизираща. Зърнената култура се усвоява лесно от организма - дори хора с чувствително храносмилане могат да го включват в диетата си.
 
Традиционната медицина посочва, просото за продукт, който укрепва организма, като дава сили особено на мускулната система. Отлично средство при запек, колит и заседнал начин на живот - обездвижване. Просото е в състояние да освободи тялото от остатъчни, човешки антитела, както и продуктите от разлагането им. По време лечение с антибиотици, е силно препоръчително да се яде Слънчева каша. Препоръчва се и за тези, които страдат от диабет, атеросклероза, заболявания на черния дроб, при диагностициране възпаление на панкреаса, се препоръчва ядене на купа с каша от просо всеки ден (поради неговото липотропно действие).
Line 18 ⟶ 16:
Храненето с просо укрепва повредени или счупени кости, меки тъканни връзки, ускорява зарастването на рани. Стимулира потенето има диуретични свойства, и се използва при лечението на хидроцефалия.
 
'''Преди да има царевица в България, по технологията за „пареното“„парено“ (варено, задушено) тесто от просено, едро смлано брашнопросо се е приготвял домашният хляб ''просеник''.'''
 
''Препоръки на традиционната медицина{{източник||2015|07|26}}''
 
'''При диабет'''
 
1 ч.ч. просото се изплаква под течаща вода, а след това малко да се подсушава върху кърпа. Изсипва се във вряща вода 2 литра и се вари 1 час, след което се прецежда. Пие се от отварата 1/2 чаша, три пъти на ден преди хранене.
 
'''Вреди и противопоказания'''
 
Просото съдържа вещества, които пречат при усвояването на йод от щитовидната жлеза. Експертните мнения са разделени:
* някои учени смятат, че това му качество отпада при топлинна обработка,
* други имат противоположнотопротивоположно мнение.
Просо се наричат няколко биологични [[вид (биология)|вида]], които не са обединени в [[таксономия|таксономична]] група, но повечето влизат в подсемейство ''[[Panicoideae]]'' на семейство ''[[Poaceae]]''. У нас зърнотозърно от просо се използваползва предимно за храна в Българската националнатрадиционна кухня, традиционната. суровинаСуровина е за приготвяне на [[боза]] и отглеждане на декоративни птици. Сламата от просо има висока хранителна стойност и сее доближаваблизка до тази на ливадното сено.
 
В тропичните страни просото е основна култура, зърното се използва за получаване на брашна и, съответно, на тестени изделия в хранително вкусовата промишленост, и за фуражи при отглеждането на животни.
 
По отглеждане в света, просото заема 5-то място след: [[пшеница]]та, [[ориз]]а, [[царевица]]та и [[ечемик]]а, като се засява на почти 700 млн. [[декар|дка]]. От тях 200 млн. дка е площта на просото само в [[Индия]]. Поради високата сухоустойчивост на културата, големи производители са страните със сух климат. Средните добиви от културата са ниски (80–90 кг/дка).
 
Дълго време у нас просото бе само алтернативна култура за фураж, с известни спадове и увеличения на площта при „отварянето“„затварянето“ на пазарпазарите за износ на продукцията. Предполага се, че площта производство на просо не надвишава в момента 10 хил. дка, и заемае почтина последно място сред зърнено-житните култури в Република България. Отглеждането на културата е съсредоточено в [[Тракийска низина|Тракийската низина]].
 
У нас, днес, просото е пренебрегнато от хранително вкусовата промишленост и древните, български рецепти тънат в забрава - неизвестни за широката общественост, но времената се менят.