|
| музей=Чикагски институт по изкуствата
}}
'''Неоимпресионизмът''' е термин, въведен от френския критик [[Феликс Фенеон]] през 1887 година, за да характеризира движенията в изкуството през късния [[19XIX век]]. Той излага пръв творбите на [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] през 1884 година на изложбата на „Обществото на независимите артисти“ (''Société des Artistes Indépendants'') в [[Париж]]. Шедьовърът на Сьора „[[Неделен следобед на остров Гран Жат]]“ е смятан за начало на движението, когато е изложен на изложбата на „Обществото на независимите артисти“ в Париж.<ref>Hutton, John G. (2004). Neo-impressionism and the Search for Solid Ground: Art, Science, and Anarchism in Fin-de-siècle France. Baton Rouge, Louisiana: Louisiana State University Press. ISBN 0-8071-1823-0.</ref> През този период се появяват много творци, които търсят нови методи за изразяване. В частност последователите на неоимпресионизма са привлечени от модерната градска среда, както и от пейзажите и морските брегове. Научнооснованата интерпретация на линиите и цветовете повлиява неоимпресионистичното схващане за тяхно собствено [[съвременно изкуство]].<ref>Lee, Ellen W.; Smith, Tracy E. (1983). Edelstein, Debra. ed. The Aura of Neo-Impressionism: The W. J. Holliday Collection. Indianapolis, Indiana: Indianapolis Museum of Art, [dist. by] Indiana University Press. ISBN 0-936260-04-1.</ref> [[Поантилизъм|Поанталистичната]] техника често е използвана в картините им, тъй като тя е доминираща в началото на този период.
== Характеристика ==
По времето, когато се заражда неоимпресионизмът, Сьора и последователите му се стремят да осъвършенстват импулсивните и интуитивни маниери на [[Импресионизъм|импресионизма]]. Неоимпресионистите използват в картините си мрежа от точки, с цел да внесат чувство за организираност и неизменност. В последствие Сьора въвежда съвременното разбиране за оптическо и цветово възприятие.
Развитието на [[Теория за цветовете|Теорията за цветовете]] в края на 19XIX век играе основна роля в оформянето на неоимпресионистичния стил. Книгата на [[Огдън Рууд]] „Съвременни цветове“ (''Modern Chromatics'') с приложения за изкуството и индустрията обяснява разликите в поведението наблюдавани при излагане на цветна светлина и цветен [[пигмент]]. Докато смесиването от първите води до бял или сив цвят, смесването на вторите води до тъмен и пълен цвят. Като творци, неоимпресионистите работят с цветните пигменти. За да избегнат отегчителността, те разработват система на съпоставяне на чисти цветове. Смесването на цветове не е необходимо. Ефективното оползотворяване на поантилизма води до това, че отделните точки, погледнати от разтояние, се сливат в едно цяло и покават максимално великолепие и съответствие на реалните светлинни условия.
=== Произход на термина ===
При появяването си неоимпресионизмът не е добре посрещнат от художествените среди или от публиката. Когато през 1886 година, Сьора за първи път излага „Неделен следобед на остров Гран Жат“ се наблюдава промяна в обществената нагласа. Вълнението, предизивкано от картината може да бъде описано като хаос и скандал.
Използването на малки точки в създаването на цялата картина се оказва дори по-спорно от обсъждането на предишното движение, импресионизма. Импресионизмът е известен със спонтанното представяне на преходния момент и грубост в работата с четката. Неоимпресионистите провокират подобни отзиви, но с обратните доводи. Педантично изчисленото използване на четката е заклеймено като механично. Стилът на рисуване е далеч от общоприетото менение за творчески процес за 19XIX век.
== Групата на Художниците неоимпресионисти ==
| 