Отваря главното меню

Промени

форматиране: 8x тире, 4x кавички, 2x дв. интервал, нов ред (ползвайки Advisor.js)
Роден е със светско име Иван около 1786 г.<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 628</ref> в с. Нова махала (днес квартал на Габрово) в семейство на православни християни, баща му бил дървар-въглищар. Иван ходел често с баща си в гората, за да му помага, тъй като бил единственото момче в семейството. На четмо и писмо вероятно е бил научен от селския свещеник. През детските си години се проявявал като „буйно момче и мразел турците“<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 629</ref>.
 
До 1826 г. за живота му е известно следното. В началото на 19 век (около 1802 г.) става послушник в [[Троянски манастир|Троянския манастир]], където приема монашество през 1806 г. и остава там дълги години. Посещава [[Света гора]] (Атон) през 1820-те год., откъдето донесъл ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на свети [[Онуфрий Габровски]]. На 1 май 1826 г. става игумен на [[Калоферски мъжки манастир|Калоферския мъжки манастир]]. Както пише [[д-р Петър Цончев]], {{цитат|"Това става ясно от една негова бележка на първия празен лист от книгата „Священное цветособрание или сто и четыре священны истории от Гибнера“ на [[Будин]], 1824 г. Тази книга се намира в Габрово, в библиотеката на покойния свещеник [[Васил Михов]], който е бил сродник на Йосиф Соколски и негово духовно чедо."<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 629. </ref>|}}
 
Според някои автори, като Теплов и [[Раковски]], преди да се покалугери, Йосиф Соколски е бил хайдутин. Според неговия биограф [[Станимир Станимиров]], както и според д-р Петър Цончев, това не би могло да е вярно<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 628-629</ref>.
 
=== Основаване на [[Соколски манастир|Соколския манастир]] и Габровския девически манастир ===
През 1832 г., вече като [[архимандрит]], Йосиф Соколски пристига от Троянския манастир в Габрово, за да построи манастир на местността Сокола (над с. Етъра, Габровско, сега квартал на Габрово). Жителите на с. [[Етъра]] така наричали скалата и хълма и манастирът приема това име, както и до днес е известен - – [[Соколски манастир]]. Не е известно точно откога архимандрит Йосиф приема фамилното име Соколски.
 
В края на 1830-те год. Йосиф Соколски прави постъпки да основе в [[Габрово]] девически манастир. През 1839 г. получава нужния ферман. Най-напред са построени килиите (1840-1842), а самата църква е довършена през 1846 г.<ref>За съжаление днес манастирът не съществува – бил е унищожен по най-варварски начин (с булдозери) през лятото на 1959 г., когато Габрово става окръжен град и срещу манастира започва да се строи сградата на Окръжния комитет на БКП. Заповед за разрушението вероятно издава тогавашният председател на Окръжния народен съвет Никола Българенски.</ref>
 
Благодарение на своя „твърд характер на постник и въздържател, както и на внушителната му фигура“, Йосиф Соколски успява да основе 2-та манастира. Както пише д-р Петър Цончев, {{цитат|„За неуморната му дейност по събиране средства за тяхното изграждане, разширяване и разхубавяване той спечелва почитта и уважението на всички габровци“<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 632-633</ref>.|}}
През 1836 г. открива училище в Соколския манастир, в което учителствали дяконът на манастира Иларион, който преподавал псалтика (специално изпратен да я изучи в Търново); за кратко време тук е преподавал известният народен будител [[Неофит Бозвели ]]Хилендарски. Там учели 5 момчета, които на славянобългарски език са изучавали граматика, аритметика, география, писмовник и свещеното писание.
 
След като Неофит Бозвели напуска манастира, училището замира поради липса на учител. Архимандрит Йосиф Соколски въпреки това решава да открие истинско духовно училище за свещеници и за монаси. Поради липса на средства не успява да осъществи замисленото. През март 1847 г. успява да изходатайства от Търновския митрополит Атанасий пантахуза (разрешение) за събиране на помощи от епархията, като събраната сума щяла да отиде „за доизкарване и украса на манастира“ и за училището, което щял да открие за свещеници и монаси. Поради много причини не успял да открие така мечтаното училище. До края на дните си милеел за манастира и не преставал да пише от Киевско-Печорската лавра на габровските първенци и еснафи да се трудят за него<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 633 </ref>.
 
== Подписване на Унията с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] ==
Руската дипломация е силно обезпокоена от унията, като вижда в нея заплаха за влиянието на Русия върху българската православна църква и върху българското население в Османската империя. Руският посланик в Цариград княз [[Алексей Лобанов-Ростовски|Лобанов]] решава да отвлече архиепископ Йосиф Соколски от Цариград. Това става със съдействието на [[Найден Геров]] и [[Петко Р. Славейков]].<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA593&lpg=PA593&dq=%D0%B9%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84+%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%82&source=bl&ots=Z3yxSUjcQX&sig=8ZS8ucUVcNd18CN8wvMAqIedSCw&hl=bg&redir_esc=y#v=onepage&q=%D0%B9%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%84%20%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%20&f=false История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на българите, Емил Александров, ISBN 954621213X, 9789546212139, автор Георги Бакалов, редактор Георги Марков , издател TRUD Publishers, 2004, ISBN 9545284676, стр. 593-594.]</ref>
 
Според общественика и изследовател на Габровския край д-р П. Цончев скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход "Елбрус"„Елбрус“ на 6 юни 1861 г., заедно с [[П. Р. Славейков]]<ref> Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 637</ref>. Католическата църква в България поддържа различна версия за това събитие: архиепископ Йосиф не бил напуснал доброволно Цариград, а бил отвлечен с помощта на П. Р. Славейков, който го "подмамил"„подмамил“ да разгледат парахода "Елбрус"„Елбрус“, докато чакали за среща с български владици, поддръжници на унията. След което параходът отплувал за Одеса заедно с тези двама пътници на борда<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=51 Виж]</ref>.
 
До края на живота си Йосиф Соколски се подписва като „[[архиепископ]]“.
Йосиф Соколски моли (1862) да му бъде отпуснато място близо до манастира Китаевска пустиня, подчинен на лаврата, намиращ се недалеч от Киев, на брега на р. Днепър. Молбата му е била удовлетворена и там той засажда лозе с помощта на бесарабски българин, който живеел в Киев. Там скоро била построена и малка къщичка, като мястото нарекли Болгарский хутор (Български чифлик)<ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/308832 Виж]</ref>. През 1869 г. там била построена и малка църква (параклис) „Св. Кирил и Методий“.
 
След полското въстание в 1863 г. възниква конфликт между руското правителство и папа Пий IX, поради което всички католически епископи били изгонени от Русия (тогава по-голямата част от днешна Полша е била в границите на Руската империя). Много селища от епархия Холм останали без свещеници, тъй като нямало кой да ръкополага нови католически свещеници. С разрешение на император Александър II архиепископ Йосиф Соколски е бил изпращан в Холм да ръкополага свещеници през януари и ноември 1872 г., октомври и ноември 1873 г. и ноември 1874 г., като ръкоположил общо 72 свещеници<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 638 — 639638–639</ref><ref>Тези действия на Йосиф Соколски като действащ архиепископ показват, че той едва ли доброволно се е разкаял и отказал от поста си в Цариград.</ref>.
 
През всичките години, прекарани в Русия, Йосиф Соколски многократно подава писмени молби да му бъде разрешено завръщане в България. След 1878 г. отново подновява тези молби, но му е било отказано<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 640</ref>.
 
Далеч от родината, архиепископ Йосиф Соколски намира вечен покой на 30 септември 1879 г. Погребан е в Киевско-Печорската лавра в Киев.
 
== Литература ==
* Енциклопедия България, т.3, С. 1982 г., с. 254
* Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'' - – исторически приноси, печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 626-642
* Станимиров, Станимир. Спомените ми за архиепископ Йосиф Соколски. - – Известия на Историческото дружество, 5, 1922
* Станимиров, Станимир. Страници из живота и дейността на архиепископ Йосифа Соколски. Известия на Историческото дружество, 4, 1924
* Станимиров, Станимир. Архиепископ Йосиф Соколски и опитите му да се върне в лоното на православната черква. В: Сборник в чест на В. Н. Златарски. С., 1925
* Станимиров, Станимир. ''Архиепископ Йосиф Соколски в Холм'' (1925)
* Станимиров, Станимир. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската Лавра. - – Духовна култура, 1930, № 42, 43, 44
* проф. Цонев, Б. Славянски ръкописи в Българската академия. - – Сборник на Българската академия на науките, кн. VI, 1916 г., с. 62, № 11, Троянски дамаскин
* Гъбенски, П. Архиепископ Йосиф Соколски. - – В: Сборник в чест на пловдивски митрополит Максим. С., 1931, с. 3
* Аксунов, Михаил. ''История на Католическата църква от източен обред в България. От времето на съединението на част от българския народ с Католическата църква'', Изд. КАЕ, София, 2008
* Еленков, Иван. ''Католическата църква от Източен обред в България от времето на нейното учредяване с присъединението на част от българския народ към Рим през 1860 г. до средата на XX век'', Изд. КАЕ, София, 2000
18 216

редакции