Йосиф Соколски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 8x тире, 4x кавички, 2x дв. интервал, нов ред (ползвайки Advisor.js) |
Drzewianin (беседа | приноси) без кавички в този шаблон |
||
Ред 13:
== Биография ==
=== Ранни години ===
Роден е със светско име Иван около 1786 г.<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 628</ref> в с. Нова махала (днес квартал на Габрово) в семейство на православни християни, баща му бил дървар-въглищар. Иван ходел често с баща си в гората, за да му помага, тъй като бил единственото момче в семейството. На четмо и писмо вероятно е бил научен от селския свещеник. През детските си години се проявявал като „буйно момче и мразел турците“<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 629</ref>.
До 1826 г. за живота му е известно следното. В началото на 19 век (около 1802 г.) става послушник в [[Троянски манастир|Троянския манастир]], където приема монашество през 1806 г. и остава там дълги години. Посещава [[Света гора]] (Атон) през 1820-те год., откъдето донесъл ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на свети [[Онуфрий Габровски]]. На 1 май 1826 г. става игумен на [[Калоферски мъжки манастир|Калоферския мъжки манастир]]. Както пише [[д-р Петър Цончев]], {{цитат|Това става ясно от една негова бележка на първия празен лист от книгата „Священное цветособрание или сто и четыре священны истории от Гибнера“ на [[Будин]], 1824 г. Тази книга се намира в Габрово, в библиотеката на покойния свещеник [[Васил Михов]], който е бил сродник на Йосиф Соколски и негово духовно чедо.<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934 (Габрово, 1996), с. 629. </ref>|}}
Ред 19:
Според някои автори, като Теплов и [[Раковски]], преди да се покалугери, Йосиф Соколски е бил хайдутин. Според неговия биограф [[Станимир Станимиров]], както и според д-р Петър Цончев, това не би могло да е вярно<ref>Цончев, д-р Петър. ''Из общественото и културно минало на Габрово'', печ. Художник, С. 1934(Габрово, 1996), с. 628-629</ref>.
Според думите на йеромонах Йосиф, игумен на Габровския манастир, {{цитат|
=== Основаване на [[Соколски манастир|Соколския манастир]] и Габровския девически манастир ===
| |||