Здравко Сребров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.85.15.39 (б.), към версия на Пища Хуфнагел
Ред 30:
 
== Биография ==
Здравко Сребров роден на [[14 март]] [[1902]] г. в [[Велико Търново]] в семейство на интелектуалци - баща му Васил Ив. Сребров, е ученик на [[Димитър Благоев]], публикува разкази на социална тематика, издава книгата с разкази „Тъга и отрада”, и редактира през 1900 г. с [[Антон Страшимиров]] и Йордан Милтенов сп. „Звезда”. Майка му е публицистка, деятелка на женското движение. Остава пълен сирак на 8-годишна възраст. Израства в [[Севлиево]] в семейството на дядо си Христо Спиридонов, съмишленик на [[Васил Левски|Левски]]. Завършва гимназия в Севлиево (1921) и педагогика и философия в [[Софийския университет]] (1927). Участник в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] 1923 г. Дебютира в сп. „Свободно общество” (1924). Учителства в селата [[Василовци (Софийска област)|Василовци]] и [[Драговищица (Софийска област)|Драговищица]], Софийско (1927-1933), библиотекар и редактор в Института за стопански проучвания при Държавния университет (1935-1940). За писателската си и обществена дейност често е уволняван, преследван и арестуван. По време на [[Втората световна война]] ръководи Военно-осведомителната служба на войската. След 1945 г. участва в създаването на издателствата „Детиздат” и „Физкултура”. Отговорен редактор на детския отдел при издателство „Народна младеж” (1947-1949), главен редактор на издателство „Физкултура” (1950), завеждащ литературния отдел при издателство „Профиздат” (1950-1952), заместник-главен редактор в списание „Септември” (1952-1964).
 
Автор на книги за деца и възрастни. Превежда от руски език. Съставител е на антологиите: „Златна книга на песните”, „От век на век”, „Да бъде ден” и др. Творбите му са преведени на 18 езика. Вписан в Почетния списък на Международния съвет за детска книга през 1979 г. за книгата „Сърната на художника и трите луни“. Умира в София през 1988 г.