Покръстване на помаците (1912 – 1913): Разлика между версии

Започнато в разгара на [[Балканска война|Първата балканскаБалканската война]], то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. ПокръстениМакар саче общое околопроведено 200&nbsp;000аналогично души<ref>Стоянова,на Пл.[[Християнизация|покръстването]] в [http://www[България]] от [[княз Борис I]] през [[864]] г.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстванетои като ответна възстановителна мярка на българите[[Ислямизиране мюсюлмани'',на стр.Родопите|насилственото 2-3],помохамеданчване на българското християнско население в: сп.Родопите]] „Анамнеза“,от 2006османските (кн.турци 3),през ISSN16 1312-9295</ref>и с17 методивек, мерките са определени като „принудителни“ от разследващата комисия на [[Карнегиева фондация за международен мир|Карнегиевата фондация за международен мир]].<ref>''Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни'' ([[Карнегиева анкета]]), в: ''Другите Балкански войни'', Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, [http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_1.html стр. 146] (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)</ref> Покръстени са общо около 200&nbsp;000 души <ref name="Покръстването на българите мюсюлмани">Стоянова, Пламена - [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 10], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref>.

Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref name="Православието на война">Елдъров, Светозар. - Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.</ref>

Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на [[ислям]]а. <ref>Стоянова, Пл. [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''name="Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 10], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295"></ref> Макар че десетилетия наред дейци на БПЦ защитават покръстването, през 1934 година Светият Синод определя тези насилствени действия като „''черно петно за светата ни църква''“.<ref>Елдъров, Светозар. name="Православието на война."></ref> Помаците и този път се оказват едно затворено общество, до Българскатакоито православнахристиянската църква въпреки вложената голяма енергия не успява да стигне. Желанието да се поправят грешките и войнитенесправедливостите на Българияисторията 1877-1945се оказва утопично, Софияа 2004насилственото пренасочване на човешките желания поражда съпротива, с.а 115не положителен резултат.</ref name="Покръстването на българите мюсюлмани">

* [[Димитър Левов|Левов, Димитър]]. [http://www.pravoslavie.domainbg.com/11/bulgarski_novomucenici/boris-serafim.html Подвигът на Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви, пострадали за Христа през 1913 г. ]