Едуард Морган Форстър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 35:
 
През 1920 г. отново посещава Индия като частен секретар на махарджата на Девас. След завръщането си в Англия завършва последния си роман „A Passage to India” (''Пътуване до Индия'') публикуван през 1924 г. В романа разглежда връзката между Изтока и Запада, видян през призмата на Индия в по-късните дни на британския Радж. С него постига най-големия си успех и е удостоен с мемориалната литературна награда „Джеймс Тейт Блек”.
 
В периода на 30-те и 40-те години е успешен водещ на Радио Би Би Си. По време на Втората световна война прави седмична рецензия на книги по поръчка на [[Джордж Оруел]]. В този период от творческата си кариера се насочва главно към документалната литература, биографичната литература и мемоаристиката.
 
През 1946 г. е избран за почетен сътрудник на Кралския колеж в Кеймбридж.
 
Вижданията на Форстър като светски хуманист са в основата на работата му, като често изобразява преследването на лични връзки, въпреки ограниченията на съвременното общество. Отбелязва се употребата на [[символизъм|символизма]] като техника в романите му и е критикуван за привързаността си към [[мистицизъм|мистицизма]]. За произведенията си е удостоен с орден за заслуги от кралица Елизабет през 1969 г.
 
Едуард Морган Форстър умира след серия от [[инсулт]]и на [[7 юни]] [[1970]] г. в [[Ковънтри]], [[Уоруикшир]], [[Англия]].