Поздивища: Разлика между версии

Според [[Тодор Симовски]] селото е основано от скотовъдци от [[Преспа (област)|Преспа]]. В началото селото е на венеца Винов Танец в местностите Рушов и Кошинова лапка, по-късно в местността Селище и после слиза в котловината.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref>

[[Файл:Pozdivishta Sveta Bogoroditsa Fresco.JPG|дясно|мини|Стенопис от „Света Богородица“]]
Църквата „[[Света Богородица (Поздивища)|Света Богородица]]“ в Поздивища датира от около 1700 година, но е лошо запазена - покривът е разрушен и стенописите са повредени.<ref name="Cyberotsarka">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=133:naosxalara&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 | заглавие = Ναός Παναγίας - Χαλάρα Καστοριάς | достъп_дата = 2015-07-30 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Cyberotsarka | език = | цитат = }}</ref>

В края на 19 век Поздивища е чисто българско село. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Босдивиста'' (Bosdivista) живеят 900 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Поздивища (''Posdivischta'') е посочено като село с 52 домакинства и 160 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Поздивища има 700 жители [[българи]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.]</ref>