Разлика между версии на „Цицерон“

→‎Творчество: закоментирам незнайно защо преведени на английски заглавия
(→‎Творчество: закоментирам незнайно защо преведени на английски заглавия)
Писмената работа на Цицерон може да бъде подредени в три категории. Цялото негово творчество има политическа цел.
 
Първата категория труд на Цицерон са философските му писания. <!-- Тези писания, в хронологичен ред, включват <em>On Invention</em>, <em>On the Orator</em>, <em>On the Republic</em>, <em>On the Laws</em>, <em>Brutus</em>, <em>Stoic Paradoxes</em>, <em>The Orator</em>, <em>Consolation</em>, <em>Hortensius</em>, <em>Academics</em>, <em>On Ends</em>, <em>Tusculan Disputations</em>, <em>On the Nature of the Gods</em>, <em>On Divination</em>, <em>On Fate</em>, <em>On Old Age</em>, <em>On Friendship</em>,<em>Topics</em>, <em>On Glory</em>, и <em>On Duties</em>. --> За съжаление , някои от тях са загубени почти изцяло, а няколко от другите са достъпни само в частично състояние. Макар че всяка от тях е посветена и адресирано до дадено лице или две, те са били предназначени да се четат от по-широка аудитория, и дори в края на живота си Цицерон никога не се отказа изцяло от надеждата, че Републиката и влиянието му ще бъдат възстановени.
 
==== "За държавата" и "За законите" ====
Публиката се запознава с произведението "За държавата" (On The Republic) през пролетта на 51 г., "За законите" е издадено едва след смъртта на автора във версия, завършена вероятно преди поемането на управление на провинция (май 51г.). Двете произведения са допълнени от съчинение за съобразеното с нравствеността действие "За длъжностите", в което Цицерон с многобройни примери от историята и съвремието на Римската република илюстрира своето, основано върху стоически предпоставки, учение за съвместимостта на морално оправданото и ръководеното от интереси действие.
 
"За държавата" симулира един разговор,който Сципион Емилиан, разрушителят на Картаген,през 129г. води в кръг от приятели. Понеже беседата се води малко преди смъртта на Сципион, вложените в устата му изявления звучат като негово завещание. Макар и Сципион Емилиан да е бил приятел с историка Полибий и философа Панетий, неговото и на приятелите му стилизиране до интелектуалци е в голяма степен фикция. "За държавата" започва с дефиниция на общността, която предлага едно етимологически обосновано отъждествяване на res publica и res populi. Народ (populus) не е някакво произволно множество от хора (coetus), а само такова обединение на хора,което почива върху общо разбиране за правото (iuris consensus) и общност на интересите (utilitatis communio). Първичният мотив за обединяването на хората не се състои в тяхната слабост,а във вътрешно присъщия им естествен стремеж към общност. Мотивът за слабостта може да се изведе от Платон, а мотивът за стремежа към общност - от Аристотел.
 
И в двете книги се разглежда най-добрата държава, нейните правни и нравствени основания,както и най-добрия държавник. Интерпретацията се затруднява от това, че книгите са достигнали до нас в непълен вид. Въпреки че произведението е било много четено до късната античност, като цяла то се е загубило.