Разлика между версии на „Покръстване на помаците (1912 – 1913)“

м
редакция без резюме
м
м
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref name="Православието на война">Елдъров, Светозар - Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.</ref>
 
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на [[ислям]]а. <ref name="Покръстването на българите мюсюлмани"></ref> Макар че десетилетия наред дейци на БПЦ защитават покръстването, през 1934 година Светият Синод определя тези насилствени действия като „''черно петно за светата ни църква''“.<ref name="Православието на война"></ref> Помаците и този път се оказват едно затворено общество, до които християнската църква въпреки вложената голяма енергия не успява да стигне. Желанието да се поправятвърнат грешкитеобратно иобстоятелства несправедливоститенастъпили обективно в хода на историята се оказва утопично, а насилственото пренасочване на човешките желаниянасилието поражда съпротива, а не положителен резултат.<ref name="Покръстването на българите мюсюлмани">
 
== Източници ==