|
== Култура ==
Самодейната театрална студия „20 април 1876 г.” е създадена през 1978 година в гр. Клисура от учителя по български език, литература и френски език Веселин Илиев, родом от Пловдив. Той чрез подбор на самодейци поставя комедията „ Когато чайките спят” от Емил Манов. С тази пиеса се открива на 1 май 1978 г. новата читалищна сграда и театралния салон в нея.
Първите участници са работници и служители, а така също и ученици от гр. Клисура:
Веселин Илиев – художествен ръководител и режисьор на състава
Актьори: Мария Балинова; Кръстьо Минков; Илъо Симеонов; Владимир Носев; Димитър Брайков; Петър Макавеев; Салчо Балтов; Тинка Делчева; Пешка Нешева; Иванка Йовкова; Ненчо Кръшков; Валя Арнаудова; Илина Делчева; Йовко Йовков; Ганка Рашкова; Недка Салчева; Димитър Кантимиров; Ниази Хафузов; Росица Николова;
Суфльори: Анна Ганчева; Ана Оцетарова
Осветител: Лучко Обретенов
Сценични работници: Н. Кръшков; С. Балтов
Втората комедия, поставена на читалищната сцена в гр. Клисура е „Бог да прости леля” с под заглавие „Наследниците” от Никола Икономов.
Това представление се изнася от самодейците, над 20 пъти при препълнени салони, като само в гр. Клисура се играе 4 пъти. Съставът тръгва на турне и при неимоверен успех спектакълът се играе в Пловдив, София, Кремиковци, Карлово, Столетово,Певците, Стрелча, Копривщица и др. Въодушевени от успеха пред публиката, самодейците са попарени от критиката, отправена от маститата и ерудирана театрална критичка С. Гьорова. Вярна на директивите на партията – хранителница, тя разбива на пух и прах идейната същност на битовата комедия „Бог да прости леля” от възрожденеца Никола Икономов. Дава препоръки на младия режисьор Веселин Илиев да се заеме с нещо по-сериозно, по-смислено и тематично, отговарящо на духа на социалистическото време и морал, препоръката е: „тези талантливи млади самодейци да се явят на предстоящия фестивал на художествената самодейност с нещо идейно и смислено в духа на социалистическия реализъм”.
От радио-телевизионния център в гр. Пловдив проявяват интерес да се направи 40 минутен филм, в който да бъде заснета голяма част от комедията „Бог да прости леля”, но за целта е било необходимо разрешение от Центъра за художествена самодейност гр. София, с председател по това време А. Тричкова. Скоро от София се получава писмо, в което пише, че не се разрешава снимането на филма, тъй като пиесата била религиозна, безидейна и неактуална, неотговаряща на социалистическите критерии за драматургия, а така също пиеса, нарушаваща атеистичния морал и схващане за социалистическата действителност.
Наближава прегледа на художествената самодейност на колективите в България, през следващия сезон е представена драмата „Блокада” от Камен Зидаров. Представена е само 3-4 пъти пред публика и пред журито на фестивала.
Колективът завоюва 2 сребърни медала и 3 бронзови, както и грамоти за добрата постановка и режисьорско решение и за много добро актьорско изпълнение, но местните зрители не възприемат драмата с голямо въодушевление, така както възприемат битовите комедии. Поради това и следващата пиеса е комедията „Под чехъл” от Стефан Савов – актьор и драматург от народен театър „Иван Вазов”, както и детската пиеса „Рожден ден” изпълнена на френски език от възпитаници на ОУ „Христо Г. Данов” гр. Клисура.
През 1980г. младият тогава учител Веселин Илиев, по социално- битови причини се премества в гр. Пловдив и съставът се разпада. Тодор Белмарков Попов ще се помни като виден общественик, деец на просветата, църковен и читалищен деец, уредник на историческия музей в гр.Клисура.
През следващите години в Клисура се правят бледи опити да се поддържа самодейността, но в повечето случай в градеца идват гастролиращи самодейни колективи и то само за празника на 1 май, по случай възпроизвеждане на събитията от Априлското въстание 1876г.
Призоваваме читалищните дейци да организират среща на останалите живи самодейци от самодейната театрална студия и да се помисли за възраждане на театъра във възрожденското градче Клисура.
Източник: архив на читалище "20-ти Април", гр. Клисура.
== Икономика ==<!--
| 