Атанас Иванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
Атанас Иванов е роден през 1874 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Негова майка е Стойна Бафчанка, главен организатор на ВМОРО в Прилепско, използвана от [[Димитър Талев]] за събирателния образ на българската жена в романа му „[[Железният светилник]]“.<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/cyrnushanov.html Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение, в: „Македонски преглед“, бр. З, 1995 г.]</ref> Баща му Иван Димов е държал кръчма в Прилеп. Брат и сестра на Атанас Иванов са и революционерите-учители Кочо Иванов и Мария Иванова.
Иванов учителства по прилепските села [[Небрегово]], [[Бучин]], [[Дуйне]], [[Варош (Прилеп)|Варош]], а след това в Прилеп и [[Ресен]]. Включва се във ВМОРО и става секретар на първия революционен комитет в Прилеп заедно с [[Йордан Попконстантинов]], [[Петър Свещаров]], [[Никола Каранджулов]] и [[Благой Калеичев]] от Воден<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://promacedonia.org/gph/gph_02.html]</ref>, по-късно заменен с [[Тодор Попантов]].
През учебната 1893-1894 Даме Груев и Пере Тошев са учители в Прилеп. Те започват да обсъждат и разменят мисли в началото
помежду си, а после и с доверени техни колеги, относно учредяването на “вътрешна революционна организация”. Тази идея в началото
е обсъждана само в училището, а не нашироко с представители на гражданството. През пролетта на 1895г. в района пристига от България
Димо Дедото с няколко четника, със задача да ликвидират Расим бей, за да повдигне духа на българите, както и да подготви почва
за организиране на населението. Покушението не успява и се създава “Дреновската афера”- заловени са около сто души граждани
и селяни, които лежат в Прилеп и Битола и биват осъдени. Четата се връща зад граница, но семето е посято и организационната
работа започва. През лятото от Солунската гинмазия се прибират Александър х. Панов и Тодор Станков, които имат мисия да организират
в Прилеп организационно ръководно тяло. Те стават учители и започват да работят по изпълнение на целта. Свикват два кръжока
от по 10 души, които да подготвят лица за избор на управително тяло, който ще бъде извършен под ръководството на Даме Груев.
В неговия състав влизат Ал. х. Панов (председател), Ив. Гагалев, П. Саратинов, Атанас Иванов, Т. Станков, Йордан п. Костадинов
и Йордан Гавазов. Първата им задача е да посвещават нови членове на организацията, да събират членски вноски и да разхвърлят,
между по-заможните граждани, парична помощ. За членове-терористи са избрани Гр. Богойчев, Пере Бодлев и Д.Т., които имат за цел
да убият някой катил турчин, за да респектират турците и да повдигнат духа на населението, но нямат удобен повод. Ръководното
тяло ползва шифър от френската азбука за връзка с по-висшата организационна власт. През следващата 1895-1896 учебна година за
директор на училището идва Петър п. Арсов, който става и председател на управителното организационно тяло, по поръка на солунската
организационна власт. Атанас Иванов става секретар на ръководното тяло. В града се засилва дейността, образуват се десетарски
групи. Започва набавянето на пушки, които се укриват в дома на Йордан п. Костадинов. Започват по-усилено да събират помощи
от гражданите, която дейност върви гладко. Почва да излиза таен революционен лист “Бунтовник” или “Борец”, който се редил
и хектографирал в къщата на Тоде Лепавцов, при учителя Тодор п. Антов, от който излезли 2-3 броя. През Великденската ваканция
Атанас Иванов и Павел Христов посещават Небрегово с агитационна цел. В следващите години до 1898 за директор на училищата идва
Благой Калейчев, който става и председател на комитета. Помощите се събират с усилен темп, терористите под началството на
Рампо Пешков извършват няколко акции. Първенецът Георги Богданов отказва да внесе исканата сума от десет лири. Решили да
му изпратят четата на Никола Геройски, но Пере Тошев осуетява плана поради опасения от предателство. Когато в града идва Даме
Груев, той измисля план да се обере касата на Богданов, който има навик да си прибира парите в торба, която оставя на съхранение
в съседния дюкян на Зойчеви. Обирът се извъшва през есента. Атанас Иванов и Рампо Пешков охраняват отвън, а Георги Сенокозлиев
и Иван Белазелков проникват в магазина и задигат торбата. След обира няколко души са арестувани и лежат 43 дена в затвора, без
да бъдат осъдени, между които и Атанас Иванов. Взетите пари се дават същата вечер на секретаря Атанас Иванов, който старателно
отпечатва зобницата и отгъва диплите на мушамената алтанъ кесия, в която намира разни видове златни пари на стойност повече
от 200 турски лири. С употребявания тогава шифър записват се всички видове пари : 182 златни мендухий от разна величина и стойност,
15 големи доблони в два наниза, повече от 3 хиляди алтилъци, повече от 100 бели меджидиета и още други пари - английски и турски
лири, наполеони, минцове, австрийски жълтици, череци от бела меджидия, юзлуци, грошчета и около 300 разни видове антики. Доблоните,
антиките, мендухийте и алтилъците чрез Сугарев се пращат в Битола. Оттам Груев праща доблоните и мендухийте в Охрид за размяна,
а антиките в Солун на Пере Тошев, който да ги препрати в София, за да се прегледат в Народния музей и да се оцени стойността
им. Срещу изпратените в Битола на Груев пари се получават пушки за прилепския район - система “Гра” от гръцката армия. Друга
акция е атентат срещу Мустафа Маджиро (който оцелява, но остава сакат и куца цел живот). Трета акция е застрелването на Ташко
Филипов по подозрения в шпионство за турците, с които дружал прекомерно.
Атанас Иванов поддържа контактите на комитета с четите в околията. Организира терористични групи, като няколко пъти е арестуван.
Преди “Винишката афера” се организира доставката на два товара пушки, които биват пренесени от Атанас Иванов, Никола
Каранджулов, Илия Ладното и Ил. М-в на катър и кон през непристъпните склонове на Козяк планина. За чистенето на пушките се
грижат Атанас и Ничо, а впоследствие ги раздават със съдействието на войводата Толе паша на селяните от селата Кокре, Кален,
Дуйне, Полчища и Витолища, които са посветени в делото от Атанас Иванов. Селяните от Варош до Прилеп също са посветени от него.
През тази 1897г. се разкрива в Скопския революционен окръг Винишката афера, следствие на която залавят много революционни работници
от селата и градовете. Разкрити са оръжия. Атанас Иванов и Ничо Каранджулов се прехвърлят в България, като се връщат на другата
есен и станават отново учители в града.
Поради отдалеченотта на Прилеп от границата с България, доставката на оръжия, муниции и взривни вещества е затруднена.
Затова комитета решава да организира производство на бомби в самия град. За тая цел от Кюстендил пристига техника Горанов,
с когото Атанас Иванов, Хр. Недялков и Палавранов започват фабрикацията в къщата на Андон Стамболджиев. Другият канал за
доставка на оръжие и бомби е чрез Доне Тошев - Щипянчето.
През 1898/1899 председател на ръководното тяло става директора Ст. Димитров, но след неговото арестуване мястото му заема
Н. Каранджулов, а Атанас Иванов е секретар. През коледната ваканция в града идват Д. Груев и Герджиков, за да дадат разяснения
и насоки по организационното дело. Събранието става в къщата на Владимир Карамфилов. През януари 1899 се извършва убийството
на сърбоманина Тоде п. Антов. Същата година на Великден е окръжния събор в Битола, в къщата на Ат. Лозанчев, под председателството
на Д. Груев. Прилеп е представен от делегата Атанас Иванов. Разисват се въоръжаването на районите, изработил се шифър за преписка
с гръцки букви и се слага анонимна терминология на градове и села (Битола се именува Йеросалим, а Прилеп - Чирпан).
През 1899/1900 в ръководното тяло влизат Хр. Силянов, Сл. Арсов, Атанас Иванов, Ив. Гагалев, Йор. Костадинов и Ничо Биолчев,
а Антон Тошев е председател. На 8.09. пристига учителят от Битола В.Пасков, за да ревизира района. Вечерта се събрали в къщата
на Атанас Иванов той и учителите Хр.Силянов и Сл.Арсов за среща с Пасков. Сърбоманинът Тале Крадиконе донася на властта, че
има сбирка на “комити”. Полицията цяла нощ държи къщата под обсада, а на сутринта навлиза и арестува четиримата след щателен
обиск. Тримата са закарани и освободени в Битола, а Атанас Иванов е освободен в Прилеп, по недоказване на вина. Същата есен
шпионинът е убит. Градските десетарски групи усилено се обучават в стрелба. Управителното тяло започва да издава хектографиран
лист в къщата на Йордан п. Костадинов. През 1900/1901 остава същото ръководно тяло. Комитетът решава да убие няколко турци за отмъщение
на убийството на Иван Керестеджия, но не успява да го реализира. Същата година по нареждане на Д. Груев бива убит Ив. Гагалов,
поради улики за злоупотреба със суми на комитета, чиито касиер е той. За да се подготви по-добра почва за организационното
дело и да се повдигне духа на селяните, комитетът решава да се извърши покушение върху някои от турците-дерибеи: Булиман, Сульо-пушка
и Расим. За целта през 1900 се явява четата на Мирче Ацев. При първата им акция убиват Асан Сульо-пушка. След това при акция премахват
осем други турчина. При акция през есента стрелят по Булимана, но той оцелява, макар и осакатен. При друга акция убиват Ферат
Ружди бей с трима от хората му.
През пролетта на 1901 пристига четата на Марко Лазаров, впоследствие заместен от Даме Попов. В четата използват да
влезнат, за да натрупат опит редица от легалните дейци на града.
През 1901г. комитета решава да отвлече за откуп директора-белгиец на мината за апсидни плочи. За тая цел очакват Гоце
Делчев и Мирче Ацев, идващи от България. Четата на Мирче е предадена и той е убит в сражение. Гоце обикаля прилепските села
и накрая посещава града за пръв път, като престоял десетина дена. Той разпорежда отзоваването на Никола Русенски обратно
към Охрид, а на негово място като прилепски войвода поставя Методи Патчев.
В началото на 1902 г. състава на четата се подменя с нови хора, Даме Попов отива да се лекува в България. На 24 март четата
на Методи Патчев е предадена в Кадино село, обсадена и след завързалото се сражение с многобройна потеря при свършването
на мунициите целата чета се самоубива. Заловен е архива на четата, чрез който властта разкрива голяма част от революционната
мрежа в прилепско. 92 души попадат в затвора. След аферата предателят е нападнат и прострелян, но оцелява, за да бъде ликвидиран
по-късно от четата на П. Ацев, която заема мястото на четата на М. Патчев. Атанас Иванов постъпва в нея веднага след излизането
си от Битолския затвор, където попада след гореописаните събития и прекарва една година от януари до декември 1902.
През 1903г. Христо Оклев - Попето завежда самостоятелна чета, като негов секретар става Атанас Иванов. На велики петък
6.06. четата има сражение с аскера при с. Забърчани, където турците дават много жертви и коня на Миралай бей е убит, а четата няма
загуби. При сражението на 8.06 при Алинска кория пада убит войводата Христо Оклев. Преди това четата има и друго сражение с Булиман
разбойника при с.Никодин, където войводата е леко ранен и осакатява с едната ръка.
След [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], през 1904 година се прехвърля заедно с брат си Кочо в [[България]] и участва в дейността на Прилепското братство. Работи в Дирекцията на статистиката.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.</ref>
| |||