България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
_))_
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Rxy (беседа | приноси)
м Премахнати редакции на 93.123.105.189 (б.), към версия на StanProg
Ред 1:
{{към пояснение|България|България (пояснение)}}
{{Държава
|кратко-име = България
|пълно-име = Република България
|знаме = Flag of Bulgaria.svg
|герб = Coat of arms of Bulgaria|герб-картинка-разширение=svg
|девиз = Съединението прави силата.
|химн = [[Мила Родино]]
|химн-файл = Mila Rodino.ogg
|етноним = [[българи]]н
|карта = EU-Bulgaria.svg
|карта-описание = Местоположение на България (тъмнозелено) в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] (светлозелено) и [[Европа]] (светлозелено и тъмносиво).
|столица = [[София]]<br /><small>{{coord|42|42|N|23|20|E}}</small>
|най-голям-град = [[София]]</br>
|официален-език = [[Български език|Български]]<ref>http://www.parliament.bg/bg/const</ref>
|религия = [[Православно християнство]]
|управление = [[Парламентарна република]]
|лидер1 = [[Президент на България|Президент]]
|настоящ-лидер1 = [[Росен Плевнелиев]]
|лидер2 = [[Министър-председател на България|Министър-председател]]
|настоящ-лидер2 = [[Бойко Борисов]]
|събитие-вид = [[Битка при Онгъла|Основаване]]
|събитие-бел = [[681]] г.
|събитие1 = [[Първа българска държава|Първо царство]]
|събитие-дата1 = [[681]] – [[1018]] г.
|събитие2 = [[Втора българска държава|Второ царство]]
|събитие-дата2 = [[1185]] – [[1396]] г.
|събитие3 = Tрета държава
|събитие-дата3 = от [[1878]] г.
|дата-вход-ЕС = [[1 януари]] [[2007]] г.
|площ-общо = 110 994<ref>{{cite book |title= География на България. Физическа и икономическа география |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1997|publisher= АИ „Марин Дринов“|location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= География на България |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2002 |publisher=„ФорКом“ |location= |isbn=9544641238 |pages= |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Природна география на България |last= Пенин|first= Румен|authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location= |isbn=9789541805466 |pages=18 |url= |accessdate=}}</ref>
|площ-място = 102-ро
|води% = 0,5
|граница = {{*}} {{flagicon|Romania}} [[Румъния]] (на север); <br/>{{*}} {{flagicon|Serbia}} [[Сърбия]] (на северозапад); <br/>{{*}} {{flagicon|Macedonia}} [[Република Македония]] (на югозапад); <br/>{{*}}{{flagicon|Greece}} [[Гърция]] (на юг); <br/>{{*}} {{flagicon|Turkey}} [[Турция]] (на югоизток); <br/>{{*}}[[Черно море]] (на изток)
|население-ценз-година = [[2011]]
|население-ценз ={{decrease}} 7 364 570 <ref name="НСИ население">[http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39 Население по области към 01.03.2001 и 01.02.2011 година], Национален статистически институт. Посетен на 05.04.2011 г.</ref>
|население-градско = 73
|население-градско-място = 56-то
|население-гъстота = 66,35
|население-гъстота-място = 132-ро
|население-оценка-година = 2012 г.
|население-оценка =
|население-ценз-място = 96-то
|БВП-година = 2013 г.
|БВП-общо = {{повишение}}&nbsp;104,6млрд. долара<ref>{{cite web | publisher = IMF | year = 2012 | url = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=50&pr.y=9&sy=2010&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=PPPGDP&grp=0&a= | title = Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) valuation of country GDP | work = imf.org | accessdate = 2012-06-23 | lang = en}}</ref>
|БВП-място = 69-то
|БВП-на-човек = {{повишение}}&nbsp;16,518<ref>{{cite web | publisher = IMF | year = 2013 г. | url = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=40&pr.y=9&sy=2011&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=PPPPC&grp=0&a= | title = Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP) per capita GDP | work = imf.org | accessdate = 2012-06-23 | lang = en}}</ref>
|БВП-на-човек-място = 69-мо
|БВП-ном-година = 2013 г.
|БВП-ном-общо = {{повишение}}&nbsp;53,700 млрд. долара<ref>{{cite web | publisher = IMF | year = 2012 | url = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=48&pr.y=8&sy=2010&ey=2012&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=NGDPD&grp=0&a= | title = Gross domestic product, current prices | work = imf.org | accessdate = 2012-06-23 | lang = en}}</ref>
|БВП-ном-място = 72-ро
|БВП-ном-на-човек = {{повишение}}&nbsp;7 328<ref>{{cite web | publisher = IMF | year = 2012 | url = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2012/01/weodata/weorept.aspx?pr.x=27&pr.y=7&sy=2010&ey=2011&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=512%2C941%2C914%2C446%2C612%2C666%2C614%2C668%2C311%2C672%2C213%2C946%2C911%2C137%2C193%2C962%2C122%2C674%2C912%2C676%2C313%2C548%2C419%2C556%2C513%2C678%2C316%2C181%2C913%2C682%2C124%2C684%2C339%2C273%2C638%2C921%2C514%2C948%2C218%2C943%2C963%2C686%2C616%2C688%2C223%2C518%2C516%2C728%2C918%2C558%2C748%2C138%2C618%2C196%2C522%2C278%2C622%2C692%2C156%2C694%2C624%2C142%2C626%2C449%2C628%2C564%2C228%2C283%2C924%2C853%2C233%2C288%2C632%2C293%2C636%2C566%2C634%2C964%2C238%2C182%2C662%2C453%2C960%2C968%2C423%2C922%2C935%2C714%2C128%2C862%2C611%2C716%2C321%2C456%2C243%2C722%2C248%2C942%2C469%2C718%2C253%2C724%2C642%2C576%2C643%2C936%2C939%2C961%2C644%2C813%2C819%2C199%2C172%2C184%2C132%2C524%2C646%2C361%2C648%2C362%2C915%2C364%2C134%2C732%2C652%2C366%2C174%2C734%2C328%2C144%2C258%2C146%2C656%2C463%2C654%2C528%2C336%2C923%2C263%2C738%2C268%2C578%2C532%2C537%2C944%2C742%2C176%2C866%2C534%2C369%2C536%2C744%2C429%2C186%2C433%2C925%2C178%2C869%2C436%2C746%2C136%2C926%2C343%2C466%2C158%2C112%2C439%2C111%2C916%2C298%2C664%2C927%2C826%2C846%2C542%2C299%2C967%2C582%2C443%2C474%2C917%2C754%2C544%2C698&s=NGDPDPC&grp=0&a= | title = Gross domestic product per capita, current prices | work = imf.org | accessdate = 2012-06-23 | lang = en}}</ref>
|БВП-ном-на-човек-място = 77-то
|Джини-година = [[2008]] г.
|Джини = 33,5
|Джини-категория = <span style="color:#F00000;">нисък</span>
|ИЧР-година = [[2010]] г.
|ИЧР = {{повишение}} 0,743
|ИЧР-категория = <span style="color:#B3D4FC;">средно висок</span>
|ИЧР-място = 59-мо
|продълж-живот = 73,0
|продълж-живот-място = 80-то
|дет-смъртност = 11,8
|дет-смъртност-място = 62-ро
|грамотност = 98,3
|грамотност-място = 50-то
|валута = [[лев]]
|валута-код = BGN
|часова-зона = EET
|отместване-UCT = +2
|часова-зона-DST = EEST
|отместване-UCT-лято = +3
|климат = [[умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]
|организации = [[ЕС]], [[НАТО]], [[ОЧИС]], [[ОССЕ]], [[ООН]], [[Антарктически договор]], [[Съвет на Европа]]
|код-ISO = BGR
|TLD = [[.bg]] ([[.eu]])
|телефонен-код = 359
|ITU префикс = LZA – LZZ
|сайт = [http://www.bulgaria.bg www.bulgaria.bg]
|забележки =
}}
'''Репу&#768;блика Бълга&#768;рия''' е държава в Югоизточна [[Европа]], в източната част на [[Балканския полуостров]] и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с [[Румъния]]; на запад със [[Сърбия]] и [[Република Македония]]; на юг с [[Гърция]] и на югоизток с [[Турция]]. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на [[Черно море]]. Общата дължина на държавната граница е 2245 [[километър|км]], от които 1181 km са сухоземни, 686 km – речни (главно по река [[Дунав]]) и 378 km – морски. Освен континенталната част, България също притежава 62 острова в р. [[Дунав]], от които по-големите са [[Белене (остров)|Белене]], [[Козлодуй (остров)|Козлодуй]], [[Вардим (остров)|Вардим]], [[Батин (остров)|Батин]], [[Голяма бързина]], [[Люляк (остров)|Люляк]] и др. и 7 малки острова в [[Черно Море]] ([[Свети Иван (остров)|Св. Иван]], [[Свети Кирик (остров)|Св. Кирик]], [[Света Анастасия (остров)|Св. Анастасия]] и други) с обща площ над 100 кв. км. Със своите 111 хил. [[кв. км|км<sup>2</sup>]] [[площ]] и 7,364 милиона души, България се подрежда на [[Списък на страните по площ|102]]-ро и [[Списък на страните по население|96]]-то място съответно по площ и по население в света. По площ България е 11-а в [[ЕС]] и 15-а в цяла [[Европа]].
 
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от 44 000 г. преди Христа, или епохата на [[палеолит]]а. Към петото хилядолетие преди Христа в североизточна България процъфтява високоразвита цивилизация, която [[Варненски халколитен некропол|създава най-ранните златни украшения]] в света. От [[Античност]]та до [[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] по земите на днешна България се развиват културите на [[траки]]те, [[древни гърци|древните гърци]] и [[римляни]]те. С пристигането на [[славяни]]те през 6-ти век, а век по-късно и на [[прабългари]]те, започва процесът на изграждане на българската държавност. През [[681]] година е основана [[Първо българско царство|Първата българска държава]], която просъществува до 1018 и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата си. [[Второ българско царство|Втората българска държава]] съществува между 1185 и 1396 година, когато тя е завладяна от разрастващата се [[Османска империя]]. През 1878, след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на [[монархия]] и се освобождава от петвековния османски контрол с помощта на [[Руска империя|Руската империя]]. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с [[Германия]] по време на двете световни войни. През 1946 автократичната монархия е заменена с [[народна република]] от съветски тип, ръководена от [[БКП|Българската комунистическа партия]]. Т.нар. „социалистически строй“ рухва през 1990 година, след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. През 2004 страната се присъединява към [[НАТО]], а през 2007 – към Европейския съюз.
 
В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на [[корупция]] и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на [[ОЧИС|Организацията за черноморско икономическо сътрудничество]] и [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]; освен това страната членува в [[ООН]], [[Съвета на Европа]], [[ЕС|Европейския съюз]] и [[НАТО]].
 
== История ==
{{основна|История на България}}
 
=== Праистория и античност ===
{{основна|Траки|Одриско царство|Славяни}}
[[Файл:Panagyurishte gold.jpg|thumb|250п|left|Златен [[ритон]], част от [[траки]]йското [[панагюрско съкровище]], 4-ти до 3-ти век пр.н.е.]]
[[Праистория|Праисторически]] култури в българските земи включват: [[неолит]]ната „[[култура Хаманджия|Хаманджия]]“ и [[Винчанска култура|Винчанската култура]] (6-то до 3-то хилядолетие пр.н.е.), [[енеолит]]ната „[[култура Варна]]“ (5-то хил. пр.н.е., вж. също [[Варненски некропол]]) и [[езерска култура|езерската култура]] от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. [[Карановска култура|Карановската култура]] пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.
 
Едни от най-ранните обитатели на Балканския полуостров са [[траки]]те. За произхода им липсват достатъчно исторически извори, но най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на [[автохтонно население]], така и на [[индоевропейски народи]].<ref>Hoddinott, Ralph F. ''The Thracians''. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X</ref> Траките живели разделени на различни племена до около 500 г.пр.н.е., когато [[Терес I|цар Терес]] обединява повечето от тях под управлението на [[Одриско царство|Одриското царство]]. Една част от тях бива покорена за кратко от [[Александър Велики]], а по-късно, около 1-ви век – от [[Римската империя]]. След римляните и гърците, към 4 век присъстват и [[готи]]те.
 
=== Първо българско царство (681-1018) ===
{{основна|Първо българско царство}}
През 632 година със създаването на [[Велика България]] са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с [[хазари]]те [[Аспарух]], третият син на [[Кубрат]], е изтласкан на югозапад към [[Дунав]]а и се заселва в областта [[Онгъл]]. През лятото на 680 г. византийският император [[Константин IV Погонат]] (668-685) предприема поход срещу [[прабългари|българи]]те. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., чрез който Аспарухова България е призната от Византия.
 
Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта [[Загоре]] – става по време на управлението на наследника на Аспарух – [[Тервел]], през 705 г. Византийският император Юстиниан II Ринотмет (''Носоотрязания)'' отстъпва областта на българите, заради оказаното му от българския владетел съдействие за повторното му възкачване на трона в Константинопол. Тервел получава и титлата [[кесар]] (''цезар''). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на [[Арабски халифат|Арабския халифат]], като в решителното [[Обсада на Константинопол (718)|сражение от 717 г.]] българските воини посичат над 20,000 араби.
 
След укрепването на българската държава, в началото на 8 век страната изпада в продължителна политическа криза изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, преодоляна при управлението на Кардам (777-803).
 
[[Файл:Bulgaria-(893-927)-TsarSimeon-byTodorBozhinov-cs.png|мини|200п|България при цар Симеон Велики.]]
По времето на [[Крум]] ([[803]] – [[814]]) и през първата половина на 9 век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират изпадналия в криза [[Аварски хаганат]]. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на [[славянски езици|славянския]].<ref>Л. Иванов. [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]]. София, 2007.</ref> България разширява своите предели до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]] на север, а на запад до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити) назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.
 
Княз [[Борис I]] ([[852]] – [[889]]) [[Покръстване на България|покръства]] българите през [[864]] г. Той основава и [[Преславска книжовна школа|първата българска книжовна школа]] – Преславската, през 885 година, а създадената през 855 година [[глаголица]] се въвежда като официална азбука. При цар [[Симеон I]] ([[893]] – [[927]]), който създава и утвърждава [[Български|Българската патриаршия]] като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (''империя'') обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в [[Европа]], разпростирайки се почти на целия [[Балкански полуостров]], а на [[северозапад]] – до р. [[Тиса]] обхващайки Карпатският планински масив. Столицата е преместена при управлението на Симеон І от [[Плиска]] в [[Велики Преслав|Преслав]].
 
При [[Петър I (България)|Св. цар Петър I Български]] и [[цар]] [[Борис II]] България упада заради вътрешни размирици и разпространението на [[богомилство]]то. През [[971]] г. [[Киевска Рус]] завзема Източна България и [[столица]]та [[Преслав]], а по-късно Византия взима териториите от Киевска Рус. След това столицата се мести последователно в [[София|Средец]], [[Скопие]], [[Преспа]], [[Битоля]] и [[Охрид]]. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през [[1018]] г. последните крепости на държавата биват завладени от византийците след погрома над войските на цар [[Самуил]] през 1014 и гибелта на [[Иван-Владислав]] през [[1018]] г.
 
=== Византийско владичество (1018-1185) ===
{{основна|Византийско владичество}}
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на [[Петър II Делян]] ([[1040]]-[[1041]]) и на [[Константин Бодин|Петър III]] и [[Георги Войтех]] ([[1072]]). След загубата в [[Битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] във Византия назряват благоприятни вътрешнополитически процеси, способстващи за подигане на българското народоосвободително движение. [[Асеневци]] сключват [[стратегия|стратегически]] съюз за борба срещу [[Византия]] на [[Балкани]]те с [[велик жупан|великия жупан]] на [[Рашка (държава)|Рашка]] [[Стефан Неманя]]. През пролетта на [[1185]] година братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират [[Търново]]. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]].
 
На [[26 октомври]] 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч|Ловешката]] [[крепост]], за да си върне владението на [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[де юре]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този акт бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Второ българско царство|Второто българско царство]].
 
=== Второ българско царство (1185-1396) ===
{{основна|Второ българско царство}}
[[файл:Campaigns of Ivan Assen II.png|мини|ляво|290п|България при управлението на [[Иван Асен II]] (1218-1241).]]
Втората българска държава ([[1185]]-[[1396]]), създадена от братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Петър]] след периода на византийското владичество (1018-1186), е със [[столица]] [[Велико Търново|Търновград]]. През [[12 век]] се укрепва държавата с военните успехи на цар [[Калоян]] над рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и пленяването на императора на [[Латинска империя|Латинската империя]] [[Балдуин IX Фландърски|Балдуин Фландърски]] през 1205 г.
 
През годините [[1218]]-[[1241|41]] започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Йоан[[Иван Асен II| Асен II]], както и възобновяване на Българската патриаршия.
 
Годините между [[1241]]-[[1280|80]] г. са белязани от нашествията на [[Златна орда|Татарската златна орда]], упадък при цар [[Константин Асен|Константин Тих Асен]] и [[Въстание на Ивайло|въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Цар [[Теодор Светослав]] ([[1300]]-[[1322]] г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на [[Добруджанско деспотство|Добруджанското деспотство]].
 
[[1371]] г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Йоан[[Иван Александър| Александър]]: [[Велико Търново|Търновското царство]] с владетел Йоан Шишман и Видинско царство с владетел Йоан Срацимир. През 1393 г. османските турци превземат столицата на Търновското царство. То съществува до 1395 г., когато е превзет Никопол и е убит цар Йоан Шишман. През 1396 г. след неуспешен кръстоносен поход българските земи са окончателно покорени от османските турци със завладяването и на Видинското царство. През [[1444]] г. [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] опитва неуспешно да освободи [[Балкани]]те от [[османци]]те, като достига до [[Варна]], където е разбит от [[султан]] [[Мурад II]].
 
=== Османско владичество (1396-1878) ===
{{основна|Османско владичество в България}}
[[Файл:Bulgarian women 1586.jpg|мини|200п|дясно|Рисунка на български жени, [[1586]].]]
По време на османското владичество българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация,<ref>[http://books.google.bg/books?id=hnzDyhp70HUC&pg=PA102&lpg=PA102&dq=%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B8+%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F&source=bl&ots=Z2CpQOeiPU&sig=Px4OOo9Y7rNoKAoEu_Kj3CJWFgM&hl=bg&ei=ssVOTPGlEM6KOJWo7ZQC&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CBoQ6AEwAjgK#v=onepage&q&f=false Kъсно средновековие и Възраждане, Том 2 от История на Българите, Георги Бакалов, Издателство Труд, 2003, ISBN 9545284676, стр. 102.]</ref> аристокрацията е елиминирана,<ref>
{{cite encyclopedia
|encyclopedia = Encyclopædia Britannica
|title = Bulgaria
|url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/84090/Bulgaria
|accessdate = 17 March 2010
|year = 2010
|publisher = Encyclopædia Britannica Online
|quote = The Bulgarian nobility was destroyed—its members either perished, fled, or accepted Islam and Turkicization—and the peasantry was enserfed to Turkish masters.
}}
</ref>
българската култура е унищожена, а образованите духовници бягат в други християнски страни.<ref>{{cite book |last = Jireček
|first = K. J.
|authorlink = Konstantin Josef Jireček
|title = Geschichte der Bulgaren
|publisher = Nachdr. d. Ausg. Prag 1876, Hildesheim, New York : Olms 1977
|year = 1876
|language = German
|url = http://books.google.com/?id=VBhThVLpc4MC&pg=PA88
|isbn = 3-487-06408-1}}</ref>
 
[[15 век]] е белязан от действията на [[Константин II Асен]], [[Въстание на Константин и Фружин|Въстанието на Константин и Фружин]], походите на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Янош Хуняди]] – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 година е заловен и първият хайдутин – [[Радич]], действал в Софийско. Между [[16 век|16]] и [[17 век|17]] в. избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – [[Първо търновско въстание|Търновско]] (1598), [[Чипровско въстание|Чипровско]] (1688) и [[Карпошово въстание]] (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.
 
{{основна|Възраждане}}
През 18 век започва период на икономическо и културно развитие – това е българското [[Възраждане]], чието начало е дадено от [[Паисий Хилендарски]] с написването на ''[[История славянобългарска]]'' през 1762 година. Започват да се водят борби за независимост на три нива – просветно, религиозно и политическо.
 
[[Файл:Vasil Levski.jpg|мини|200п|дясно|[[Васил Левски]] – един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение.]]
Макар и първите училища в България – [[килийно училище|килийните]], да се появяват още през 15 век, техният брой рязко се увеличава през 18-ти и 19-ти век. Паралелно с тях се появяват и [[взаимно училище|взаимните училища]] и [[читалище|читалищата]], където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 година Петър Берон издава и т.нар. ''[[Рибен буквар]]'', който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план, на [[3 април]] [[1860]] (Великден) [[Иларион Макариополски]] обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на [[27 февруари]]/11 март [[1870]] султанът издава ферман за учредяването на самостоятелна [[Българска екзархия]], чийто първи екзарх – [[Антим I]], бива избран през 1872 година.
 
По време на [[Кримската война]] са създадени Тайното общество и [[Добродетелната дружина]], които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между [[1860]] и [[1878|78]] възниква организирано национално освободително движение – [[Георги Сава Раковски|Г. С. Раковски]] основава [[Таен централен български комитет]]; [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и [[Васил Левски]] учредяват [[Български революционен централен комитет]]. Избухват [[Старозагорско въстание|Старозагорското]] ([[1875]]) и [[Априлско въстание|Априлското]] ([[1876]]) въстания, последното организирано и водено от [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]], [[Тодор Каблешков]], [[Захари Стоянов]], [[Никола Обретенов|Обретенови]] и др. На [[12 април]] [[1877]] избухва [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]], като бойните действия продължават до [[19 януари]] [[1878]]. На [[3 март]] [[1878]] със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е възстановена българската [[държава]].
 
=== Трета българска държава (1878-сега) ===
{{основна|Трета българска държава}}
Третата българска държава е термин, използван от историческата наука, за да отбележи третия етап на възстановяване на българската държавност. Тя започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е сложен край на [[Руско-турска война|Руско-турската война]]. Съгласно този договор територията и&#768; е следвало дап обхваща населените с българи земи от [[Черно море]] до [[Охридско езеро]] и от [[Дунав]] до [[Бяло море]]. След войната Великите сили провеждат [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] през юни – юли 1878 г, на който Санстефанският договор, който всъщност е предварителен, е преразгледан. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили изработват и подписват нов окончателен договор, наречен [[Берлински договор|Берлински]]. [[Княжество България]] все пак е създадено, но е намалено значително по-размер.
 
==== Kняжество България и Царство България (1878-1944) ====
{{основна|Княжество България}}
{{основна|Царство България}}
[[Image:Alexander-von-Battemberg.jpg|150px|дясно|thumb|Княз Александър I Батенберг.]]
[[image:Ferdinand of Bulgaria 2.jpg|150px|дясно|thumb|Цар Фердинанд I.]]
Малко след освобождението, на [[1 юли]] [[1878]] е подписан [[Берлински договор|Берлинският договор]], който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ [[Княжество България]], (включващо земите между река Дунав и Стара планина и [[Софийско поле|Софийския санджак]]) със столица [[София]] и „под суверенитета на Н. В. Султана“, [[Източна Румелия]] – автономна в административно отношение област в Османската империя със столица [[Пловдив]]; [[Македония (област)|Македония]] и Южна [[Тракия]] остават за [[Османска империя|Османската империя]], [[Северна Добруджа]] е дадена на Румъния, а Южното [[Поморавие]] – на [[Сърбия]]. През 1879 се провежда [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] и се приема първата конституция – [[Търновска конституция|Търновската]]. За български княз е избран [[Александър I Батенберг]], чиято фамилия произхожда от династията Хесен-Дармщат. Още в първите си години княжеството полага усилия поне частично да обедини българските територии – 6 септември 1885 г. е обявено [[Съединението|Съединението с Източна Румелия]]. Последвалата [[Сръбско-българска война]] е първата от серия войни, в които България бива въвлечена до 1945 година. В края на 19 век започва и активната борба за освобождение на Македония, белязана от създаването на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] (ВМОРО) от [[Гоце Делчев]] през 1893, организирала [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903.
 
С официалното обявяване на [[Независимостта на България|независимостта си]] на [[22 септември]] [[1908]] България става [[Царство България|царство]], а княз [[Фердинанд I]] се титулува като [[цар]]. Между 1912 и 1919 страната бива въвлечена в три последователни войни – [[Балканска война|Балканската]] (1912), [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] (1913) и [[България в Първата световна война|Първата световна]] (1915-1918). Загубата в Междусъюзническата довежда до Първа национална катастрофа, а в световната война – до [[Солунско примирие|Втора национална катастрофа]]. Фердинанд абдикира в полза на сина си [[Борис III]].
 
[[Файл:Goering and Boris.jpg|220px|left|thumb|Цар Борис III и [[Херман Гьоринг]], 1935.]]
В последвалите години цари политическа нестабилност – през 1923 е свалено правителството на [[Александър Стамболийски]] и на власт идва [[Александър Цанков]]. До 1930 положението се влошава значително, до голяма степен поради ефектите на [[Голямата депресия]] и покачващото се напрежение в Европа и света. На [[19 май]] [[1934]] е извършен военен преврат от „[[Звено]]“ и [[Военен съюз|Военния съюз]] с министър-председател [[Кимон Георгиев]], но управлението му продължава по-малко от година – до януари 1935, когато цар Борис установява авторитарна царска диктатура.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0048) Кризите на 1930-те], [[Библиотека на Конгреса]]. ''In 1935, however, Tsar Boris III became an active political force in Bulgaria for the first time. Disillusioned by the results of the 1934 coup, Boris took action to regain his power, which the new regime had also curtailed. Boris used military and civilian factions alarmed by the new authoritarianism to maneuver the Zveno group out of power and declare a royal dictatorship.''</ref>
 
През 1940 по [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] [[Южна Добруджа]] е възвърната на България, а година по-късно България се включва във [[Втора световна война|Втората световна война]] (1941-1943) на страната на [[Тристранния пакт|Оста]]. [[Евреи]]те от територията на царството (ок. 50 000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11 363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в [[Треблинка]]. В хода на войната се формира националния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]], обединяващ политически групировки предимно с комунистически възгледи. След смъртта на цар Борис през 1944 на власт идват регенти, но на 5 септември [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] обявява война на България, и 4 дни по-късно [[Деветосептемврийски преврат|управлението е поето]] от правителство на Отечествения фронт с министър-председател [[Кимон Георгиев]]. До 1945 България участва в заключителния етап на войната като част от Антихитлеритската коалиция.
 
==== Народна република България (1944-1989) ====
{{основна|Народна република България}}
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-K0615-0001-141, Berlin, VIII. SED-Parteitag.jpg|right|thumb|250px|Ръководителят на НРБ [[Тодор Живков]] и лидерът на Монголската народна република [[Юмжагийн Цеденбал]] (ляво), 1971.]]
След [[Втора световна война|Втората световна война]] България попада в сферата на влияние на [[Съветския съюз]] и през [[1946]] г. става [[Народна република България|народна република]] с еднопартийно управление на [[Българска комунистическа партия|БКП]] и начело с [[Георги Димитров]] ([[1946]]-[[1949]]). Наложен е съветският модел на [[планова икономика]] с [[национализация]] на предприятията и [[колективизация]] на [[селско стопанство|селското стопанство]]. По време на управлението на Вълко Червенков ([[1950]]-[[1956]]) е отбелязан значителен ръст в консумацията на хранителни стоки, стандарта на живот и средното заплащане (75%),<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0062) Domestic Policy and Its Results], Библиотека на Конгреса</ref> като в същото време се провеждат политически чистки, налага се цензура и се провежда изолационистка външна политика, десетки хиляди българи са изпратени в концентрационни лагери.<ref>[http://memory.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0057) Chervenkov and Stalinism in Bulgaria], Библиотека на Конгреса</ref> България става член на [[Организация на обединените нации|ООН]] на [[14 декември]] [[1955]].
 
НРБ е сред страните-основателки на [[Съвет за икономическа взаимопомощ|Съвета за икономическа взаимопомощ]] (през 1949 г.) и [[Варшавския договор]] (през 1955 г.), и като такава е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. [[Тодор Живков]] ([[1956]]-[[1989|89]]) управлява България отначало като първи секретар, а после и като генерален секретар на ЦК на БКП, а от 1971 година – и като председател на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]]. От една страна, управлението му се характеризира с утвърждаване на [[авторитаризъм|авторитаризма]] и копиране на съветската външна и вътрешна политика, а Живков се превръща в най-дълго управлявалият политик от [[Източен блок|Източния блок]].<ref>[http://sofiaecho.com/2003/04/03/634206_todor-zhivkov-the-longest-serving-authoritarian Todor Zhivkov – The longest serving authoritarian], ''[[The Sofia Echo]]'', 3 Април 2003</ref> От друга страна, това е период на безпрецедентна политическа и социална стабилност за България.<ref>[https://archive.is/20121212053224/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0063) Bulgaria – THE ZHIVKOV ERA], Библиотека на Конгреса, 1992</ref> През [[1971]] е приета нова [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституция на Народна република България]]. През 1968 година Българската народна армия се включва в прекратяването на [[Пражка пролет|Пражката пролет]]. През 1979 година в Космоса полита първият българин – [[Георги Иванов (космонавт)|Георги Иванов]]. Към средата на 1980-те години обаче НРБ започва да изпитва сериозни икономически проблеми, като висока [[инфлация]], задлъжнялост и неконкурентноспособност, които заедно с редица социални промени довеждат до падане на социалистическия режим през 1989 година.<ref>[https://archive.is/20121212132354/lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0102) Chapter 3. The Economy], Библиотека на Конгреса.</ref>
 
==== Република България (1989-сега) ====
{{Вижте също|История на България#Република България (след 1989){{!}}Република България (след 1989 г.)|Преход на България към демокрация и пазарна икономика}}
През [[1989]] г. на [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|Ноемврийския пленум на ЦК на БКП]] с приемането на оставката на [[Тодор Живков]] и с първите [[парламентарни избори в България|парламентарни]] (като република) и [[президентски избори в България|президентски избори]] през [[1990]] г. се поставя ''началото на прехода'' на България от [[комунизъм]] и [[планова икономика]] към [[демокрация]] и [[пазарна икономика]]. Официално на 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана на Република България. България става член на [[НАТО]] на [[2 април]] [[2004]] г. и член на [[ЕС]] на [[1 януари]] [[2007]] г.
 
== Население ==
{{Основна|Население на България}}