Разлика между версии на „Дупнишки говор“

→‎Характерни особености: Особености въз основа на автентичните карти на Стойков, които липсват в изданието на проф. Марин Дринов
(→‎Характерни особености: Особености въз основа на автентичните карти на Стойков, които липсват в изданието на проф. Марин Дринов)
 
== Характерни особености ==
* [[Ят]] се произнася винаги '''е''': ''бел'' (бял)
** Гласната '''а''' понякога се променя в '''е''': ''чекам'' (чакам)
* Групи '''шт''' и '''жд''' на [[праславянски език|прасляванските]] '''*tj''' и '''*dj'''.
* Застъпници на [[стб.]] {{кирилица|ѫ}} са:
* Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и в редки случаи '''а''': ''бòчва'' (бъчва), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжа'' (лъжа), ''маж'' (мъж), ''заб'' (зъб), ''каща'' (къща);<ref>https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bulgarian_dialect_map-yus.png Карта БАН</ref> Членуването завършва на '''о''': ''големио'' (големия).
** предимно гласната '''a''' — ''пат'' (път), ''рàка'' (ръка).
** понякога гласната '''у''' — ''мỳка'' (мъка), ''сут'' (съд)
* Застъпник на стб. {{кирилица|ъ}} е предимно '''o''' и в редки случаи '''а''': ''бòчва'' (бъчва), ''зòлва'' (зълва), ''вàшка'' (въшка), ''лàжа'' (лъжа).
* Групата '''ъл'''/'''лъ''' в дупнишкия говор търпи следните промени:
** сонантен изговор: ''жл̥т'' (жълт), ''дл̥̀га'' (дълга)
** изговор на '''ạ''' (полуредуцирано а), когато групата е неударена и е между две съгласни: ''дạбòк'' (дълбок), жạтѝца (жълтица),
** изговор на '''у''', когато групата е след устнена съгласна: ''вук'' (вълк), ''пун'' (пълен)
* Сонантно '''р''': ''бр̥̀кам'' (бъркам), ''др̥т'' (дърт)., ''цр вен'' (червен), ''цр н'' (черен)
* Палаталност на '''л''' и '''н''' само в края на думата, както и пред гласни '''е''' и '''и''': ''сол’'', ''кон’'', ''н’ѝва'', ''зèл’е''.
* Окончание за 1 л. ед. ч. сег. време ''-аем'': или ''òдаим'' (ходя),: ''плèтаЯ четем'' (плетаАз чета).
* Окончание за 1 л. мн. ч. сег. време ''-ме''([[мекане]]): ''Ние четеме'' (Ние четем).
* Окончание за 3 л. мн. ч. сег. време ''-ат'': ''Он, она, оно чете'' (Той, тя, то чете) и ''Они четат'' (Те четат; за разлика от Дупница официално се произнася четът на български).
* Частица за бъдеще време ''че'', а в по-източните краища и ''к’е'' (сравни с книжовното ''ще'').
* Образуване на [[деепричастие|деепричастия]] с ''-ейки'' и ''-айки'': ''орèйки'', ''кàрайки''.
* Наличие на [[гломератив]]но падежно окончание ''-те'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòте'', ''дойдṑме с Минчòте'' (дойдохме с Минчо).
* Наличие на [[датив|дателно]] падежно окончание ''-ти'' при личните имена от м. р., завършващи на ''-о'' и ''-е'': ''Минчò''—''Минчòти'', ''дàдōме Минчòти колàта'' (дадохме колата на Минчо).
* Понякога съществителните в мн. число завършват на '''е''': ''пръсетене'' (пръстени).
* Частицата за пояснение на местоположението е винаги '''у''' освен при нормата в случаи като ''у нас'': ''у Дупница'' (в Дупница), ''у ВУЗ'' (във ВУЗ) ''у университет'' (в университет).
* Индивидуални различия при думите: ''модро'' (синьо), ''немой'' (недей), ''нога'' (крак), ''разбой'' (стан), ''кошуля'' (риза), ''жежок'' (горещ).
* Акцентни изоглоси: ''мèсо'' (месò), ''бèри'' (берѝ).
 
== Вижте също ==
Анонимен потребител